— Господа! — каза капитанът и в каютата настъпи тишина. — Ситуацията е следната.
Той махна с ръка и стената зад него се освети. Всички видяха добре симулирана картина на предстоящото сражение. В черното пространство се носеше Ориента, около нея кръжаха много и най-различни кораби. Габаритите на корабите бяха силно завишени, за да се виждат на фона на планетата, чийто диаметър бе около две трети от диаметъра на Марс. Дори и най-големите кораби от патрулния клас, предназначени за междузвездни съобщения и полети, бяха разположени на орбита от петстотин до четири хиляди километра от повърхността на Ориента. Движението им създаваше призрачна паяжина около планетата. Облакът кораби от по-нисък клас — VCJS, A9e, куриерски кораби, артилерийски платформи, едноместни и двуместни лодки от клас „Комар“ — летяха близо до планетата и дори от време на време навлизаха в атмосферата й.
— Според нас — започна капитанът, — врагът на голяма скорост и с внезапно спиране ще излезе от времевия скок ето тук — цял облак атакуващи кораби изникна от нищото на около половин милион километра от слънцето.
Врагът бързо се приближаваше към планетата, размерите на корабите видимо нарастваха. Разположиха се на кръгови орбити. Двата флота се сблъскаха в титанична схватка и стана трудно да се различат движенията на отделните кораби. Атакуващите успяха да пробият защитната мрежа, като внезапно изхвърлиха множество малки предмети. Това бяха десантни отряди, които се устремиха към планетата и приеха върху себе си огъня на малките кораби. В същото време голяма част от корабите на Нептуно-Касидианския флот започнаха да изчезват като угасени свещи — извършваха времеви скок, който би трябвало да ги изпрати на няколко светлинни години от мястото на сражението.
Донал, с неговото добре тренирано професионално възприятие, прецени, че това е прекрасна, но невярна картина. Нито едно сражение не протича и никога няма да протече с такава грация и равновесие. Това е само една предполагаема картина, но тя никога не съвпада с действи-телността поради грешни разпореждания, индивидуални колебания, неразбирателство, недооценяване на врага и грешки при навигацията, които водеха до катастрофи и стрелба по кораби от собствения флот. В предстоящата битка за Ориента ще има правилни и неправилни действия, мъдри и глупави решения, но това няма да има особено значение. Важен е само резултатът…
— …и така, господа — продължи капитанът, — Щабът счита, че това е най-вероятното развитие на битката. Вашата задача, личната ви задача като представители на Щаба, е да наблюдавате. Искаме да знаем всичко, което ще видите, всичко, което ще забележите, всичко, за което ще се досетите. И, разбира се — той се забави за малко и добави с лека ирония — много бихме се зарадвали на пленник.
Отговори му дружен смях — всички знаеха колко е малка вероятността от залавянето на пленник на разбит кораб при скоростите и условията на космическия бой, дори и да успеят да го намерят.
— Това е всичко — завърши капитанът.
Офицерите по свръзката се надигнаха и тръгнаха към изхода.
— Един момент, Грим.
Донал се обърна. Позна гласа на Лудров. Командирът на Патрул тръгна към него. Донал също се придвижи.
— Искам да поговорим — каза Лудров. — Да изчакаме всички да излязат.
Стояха мълчаливо, докато и последният офицер по свръзката не напусна каютата. Капитанът също излезе.
— Слушам ви, сър.
— Заинтересува ме това, което казахте, по-точно което се опитахте да кажете, когато с маршал Галт обсъждахме предстоящата битка за Ориента. Какво имахте предвид?
— Нищо особено, сър — отвърна Донал. — Щабът и маршалът явно знаят какво правят.
— Може би сте забелязали нещо, на което ние не сме обърнали внимание?
Донал се поколеба.
— Не, сър. Не знам за плановете на противника повече от останалите. Просто… — Донал се загледа в мургавото лице на капитана и се чудеше дали си струва да продължи. След краха с Анеа избягваше да говори за внезапните си проблясъци, макар и да бяха логически правдоподобни. — Това е едно предчувствие, сър.
— Всички имаме предчувствия — нетърпеливо каза Лудров. — Как бихте постъпили на наше място?
— На ваше място? — Донал реши да говори без колебание: — Щях да нападна Нептун.
Челюстта на капитана увисна. Гледаше към Донал със смесица от изумление и недоверие.
— Кълна се в Космоса, сега не е време за шеги — каза той накрая. — Нима не знаете, че е невъзможно да се завладее цивилизована планета?
Донал си позволи лека въздишка. Направи опит да обясни това, което за него беше повече от ясно.
— Помня, че маршалът говори за това — започна той. — Но това е един от тези афоризми, които възнамерявам да опровергая с течение на времето. Но нямах предвид точно това. Не съм споменавал, че трябва да завладеем Нептун, а само да го нападнем. Предполагам, че техните генерали също четат афоризми като нашите. Когато видят, че се опитваме да направим невъзможното, те ще решат, че сме намерили способ да го направим възможно. По това как ще реагират бихме могли да разберем много, включително и това какво са намислили да правят на Ориента.