Изумлението на лицето на Лудров постепенно се смени с намръщена физиономия.
— Всеки, който се опита да атакува Нептун, ще понесе фантастични загуби.
— Да, но само ако атаката е истинска — прекъсна го Донал. — А нашата не е. Задачата ни е да нарушим вражеската стратегия с внезапен изненадващ фактор, а не да подлагаме корабите си на опасност.
— И въпреки всичко, дори атаката да е само маневра, нашите кораби биха могли да бъдат унищожени.
— Дайте ми една дузина кораби… — разгорещено започна Донал, но в този момент Лудров премигна като човек, току-що събудил се от дълбок сън.
— Да ви дам… Не, коменданте, ние разсъждавахме само теоретически. Щабът никога няма да даде съгласието си за тази дива непланирана игра, а аз самият нямам право да взимам подобно решение сам. — Той поклати глава. — Не, Грим… Все пак съм съгласен, че идеята ви е доста интересна. Ще помисля над нея.
— Значи ли това, че…?
— Нищо не означава, абсолютно нищо. Не можем да нарушим операция, която нашият Щаб е планирал толкова щателно. — Лудров се усмихна и продължи: — Освен това, този ход би погубил репутацията ми завинаги. И все пак това е добра идея, Грим. Мислите стратегически, с размах. Ще включа този факт в отчета си до маршала.
— Благодаря ви, сър!
— Връщайте се на кораба си.
— Довиждане, сър.
Донал отдаде чест и излезе. След като остана сам, Лудров още известно време остана замислен, а после се зае със задълженията си.
КАПИТАН ПО ПРИНУДА
Някои казват, че битката в Космоса може да бъде спечелена само в непосредствено стълкновение, мислеше си Донал. Това бе още един от тези афоризми, които той смяташе да опровергае при първа възможност. Но сега, пред контролния екран в командната каюта на кораба, чакайки появата на вражеския флот, той бе принуден да признае, че от такова разстояние афоризмът, изглежда, отразява истинското състояние на нещата. И наистина би било така, ако противникът оказва съпротива.
А какво ще стане, ако противникът не се защитава? Ако срещу него се приложи нещо абсолютно необичайно?
— Контакт след шестдесет секунди. Контакт след шестдесет секунди — обади се комуникаторът над главата му.
— Всички да се закрепят.
Това бе спокойният глас на Андерсън, който седеше и наблюдаваше обстановката не на екрана като Донал, а по показанията на приборите. Беше седнал в „зъболекарския стол“, а до него седяха първият и вторият офицери, които дублираха действията му.
Въпреки че не гледаше екрана, Андерсън имаше по-пълна представа за това какво става. Донал изглеждаше доста комично, облякъл жизнеобезпечаващият скафандър. Той бавно се отпусна в креслото, поставено специално за него пред контролния екран. Завърза се с коланите. Дори корабът се разлети на парчета, чрез тези колани щеше да остане привързан за креслото. При добро стечение на обстоятелствата той би могъл да издържи в орбита около Ориента четиридесет или петдесет часа, ако не му попречат непредвидени фактори.
Успя да се намести в креслото преди контакта. Последните секунди отдели, за да се огледа. Удиви го спокойната обстановка в тази уютна и добре осветена каюта, въпреки че предстоеше люта битка и може би — унищожение. Не успя да помисли за нищо друго. Появиха се корабите на вражеския флот и той не откъсна поглед от екрана.
Според получените заповеди трябваше да дразнят противника, без да го приближават. По предварителни разчети загубите на атакуващите би трябвало да са двадесет процента, а на отбраняващите се — пет процента. Но тези разчети бяха безсмислени. Тези цифри не означават, че ще загинат или ще бъдат ранени съответно двадесет процента и пет процента. Не. В космическият бой това означава, че един кораб от пет и един кораб от двадесет ще бъдат унищожени заедно с екипажа.
Отбраната бе построена в три линии. Първата се състоеше от леките кораби, чиято задача е да забавят и задържат атакуващите, докато големите кораби изравнят скоростта си и пуснат в ход тежките оръдия. Във втората линия бяха строени големите кораби на стационарна орбита. Имаше и още една линия малки кораби, въоръжени със специални средства против вражески десант към планетата.