Донал се намираше в кораб от първата линия.
Нямаше никакво предупреждение. Битката започна веднага. В момента на контакта оръдията на CJ забълваха огън. После…
Всичко свърши.
Донал премигна и отвори очи. Мъчеше се да си спомни какво стана. Но не помнеше нищо. Командната каюта бе разсечена като с исполинска брадва. Виждаха се офицерските каюти. Червената лампа, чието захранване не зависеше от корабните акумулатори, трагично светеше на тавана и показваше, че в тази кабина въздух няма. Екранът се бе напукал. Но още работеше. Донал видя през прозрачния шлем отдалечаващи се огнени точки — корабите на врага се носеха към Ориента. Приповдигна се леко и погледна към мястото на командира.
Двама бяха мъртви. Това, което бе разсякло каютата, бе попаднало право в тях. Бяха загинали Андерсън и вторият офицер. Първият офицер — жена на име Коуа Бени — беше все още жива, но по треперенето и отпадналите жестове Донал разбра, че е тежко ранена. Нищо не можеше да направи за нея. Без въздух в каютата всички бяха пленници на своите скафандри.
Обученото тяло започна да действа преди Донал да успее да вземе решение. Усети се, че разкопчава коланите, които го придържаха към креслото. Успя да прекоси каютата, отмести главата на Андерсън, защото му пречеше да натисне бутона за връзка между корабите.
— CJ 1–29 — каза той. — CJ 1-29…
Продължи да повтаря позивната, докато екрана не се освети. Появи се шлем, зад който се виждаше бледо като на мъртвец лице.
— K-L — каза лицето. — 23?
Това означаваше: „В състояние ли сте да се движите?“ Донал погледна към пулта. За негово най-голямо учудване ударът не бе повредил приборите. Те работеха.
— 29 — кратко отвърна той.
— М-40 — каза събеседникът му и изчезна.
Донал пусна бутона. М-40 означаваше да действа по предварителния план.
Според този план CJ трябваше да се доближи до Ориента и да се включи в унищожаването на десантните групи на противника. Донал се сети, че му предстои изпълнението на една много неприятна задача — да махне мъртвите и ранените от креслата им пред пулта.
Премести първия офицер много по-внимателно от другите. Забеляза, че жената е изгубила съзнание. Ударът я бе закачил, макар и леко. Скафандърът й беше цял. Може и да оживее, помисли си Донал.
Седна в креслото на капитана и извика останалите членове на екипажа.
— Докладвайте — кратко заповяда той.
Оръдейният пост се обади. От останалите осем поста се отзоваха пет.
— Тръгваме към Ориента — каза Донал. — Всички годни за работа да се заемат с ремонта. Да се подаде въздух в командната каюта. Сборен пункт — тук.
Настъпи пауза. Някакъв глас се обади:
— Старши артилерист Ордовиа, говори старши артилерист Ордовиа от живите членове на екипажа. С капитана ли говоря?
— Старши артилерист Ордовиа, говори офицер Грим. Аз изпълнявам задълженията на капитана. Вашите офицери загинаха. Като старши по звание поемам командването. Изпълнявайте заповедите.
— Слушам, сър!
Донал се замисли. Опитваше се да си спомни как се управлява кораб. Насочи CJ към Ориента и провери показанията на приборите. След известно време забеляза, че червената лампа на тавана започна да премигва. През наушниците на шлема долови слабо свистене, което постепенно се усили. Скафандърът му стана еластичен.
След няколко минути почувства на рамото си нечия ръка. Обърна се и видя измореното лице на човек със свален шлем.
— Закърпихме дупката, сър — доложи той. — Аз съм Ордовиа.
Донал разкопча шлема, отметна го назад и с удоволствие вдиша свежия въздух.
— Вижте какво става с първия офицер. Извикайте лекаря.
— Лекарят загина, но имаме апаратура за замразяване.
— Тогава я замразете и се връщайте по постовете си. Откриваме огън след двадесет минути.
Ордовиа излезе. Донал отново се обърна към пулта. Започна внимателни маневри с CJ, като взимаше всички мерки за безопасност. Знаеше принципно как се управлява кораб от този клас, но от друга страна той най-добре разбираше колко е далеч от уменията на професионален пилот. Приличаше на човек, получил пет-шест урока по езда — знае какво да прави, но не върши нищо автоматично. На Андерсен би бил достатъчен един поглед и щеше да последва действие. На Донал му се налагаше да прочете показанията на приборите, да ги осмисли и чак тогава да вземе решение как да действа.
Поради тази причина те наближиха атмосферата на Ориента твърде късно. Все пак не всички десантни групи на противника бяха успели да кацнат на повърхността. Донал потърси на пулта бутона за противопехотните оръдия и го натисна.