— С най голямо удоволствие — бързо отговори Донал и очите му светнаха.
— Не сте чули всичко, така че запазете ентусиазма си за края — сухо каза Лудров. — Нептун се пази постоянно от деветдесет кораба от първи клас. Аз мога да ви отпусна само пет.
КОМАНДИР НА ПАТРУЛЕН ОТРЯД — I
— Пет — повтори Донал като ехо. Побиха го тръпки. След първият разговор с Лудров бе обмислил предполагаемата експедиция по-обстойно. Планът бе разчетен за малък флот от тридесет кораба от първи клас, построени в триъгълник и разделени на три групи по десет кораба.
— Сигурно разбирате, че това съвсем не са всички кораби, с които разполагам — обясни Лудров. — Дори след като приспаднем загубите имам над седемдесет кораба от първи клас в Синия Патрул. Давам ви само тези кораби, чиито капитани са ми лични приятели, които се явиха като доброволци и които не се плашат от наказанието на Щаба след завръщането. Иначе не бих ви дал и тези кораби. — Той погледна към Донал и продължи: — Знам, че тази операция е невъзможно. Да забравим този разговор.
— Мога ли да разчитам на безпрекословното подчинение на тези хора, сър? — попита Донал.
— Това е единственото, което мога да ви гарантирам.
— В такъв случай ще се наложи да импровизирам. Ще тръгна с тях, ще оценя ситуацията и тогава ще реша какво да правя.
— Значи се решихте?
— Да.
— Да вървим.
Лудров стана и преведе Донал през целия кораб до шлюза, откъдето преминаха в малък куриерски съд, който ги очакваше. Стигнаха до кораба от първи клас за петнадесет минути.
Влязоха в командната каюта, осветена от мигащите светлини на многочислените сложни прибори. Донал видя петима капитани, които го чакаха. Лудров поздрави сивокосия човек, който отговори от името на всички.
Лудров ги представи:
— Капитан Ванърман — капитан Грим.
Донал се учуди на бързото си повишение. Главата му бе заета с по-важни неща и не се бе сетил, че такова повишение е необходимо. Едва ли може един офицер по свръзката със звание комендант да командва петима капитани на кораби от първи клас.
— Господа — обърна се Лудров към капитаните, — вашите пет кораба ще образуват нов Патрулен отряд. Капитан Грим е новият ви командир. Ще отидете на разузнавателна експедиция в центъра на вражеската територия и там ще изпълните определена задача. Длъжен съм да ви предупредя, че капитан Грим има извънредни пълномощия. Трябва да изпълнявате всяка негова заповед без да задавате въпроси. Имате ли питания към мен, преди да съм предал командването?
Никой не се обади.
— Отлично — Лудров поведе Донал покрай редицата. — Капитан Грим — капитан Асейни.
— За мен е чест — каза Донал и стисна протегнатата ръка.
— Капитан Коул.
— За мен е чест.
— Капитан Сукайа-Мендез.
— На вашите услуги, капитане.
— Капитан Ал Мен.
— За мен е чест — каза Донал. Срещу него стоеше тридесет и петгодишен дорсаец, чието лице бе покрито с белези. — Струва ми се, че познавам семейството ви, капитане. Южният континент, близо до Темплин, ако не се лъжа?
— Близо до Бриджуърд, сър — отвърна Ал Мен. — Аз съм слушал за семейство Грим.
Донал продължи нататък.
— И капитан Рос.
— За мен е чест.
— Е, капитан Грим — каза Лудров и направи крачка встрани. — Предавам командването на вас. Ще ви трябва ли някакво специално въоръжение?
— Торпеда, сър.
— Ще дам заповед на отдела по въоръжението да ви снабди с торпеда — каза Лудров и излезе.
Шест часа по-късно петте кораба от новосформирания Патрулен отряд поеха към дълбокия космос, натоварени с няколкостотин торпеда. Донал пожела колкото може по-бързо да напуснат базата, за да не може никой да отмени експедицията.
Заедно с торпедата на борда се качи и Лий. Донал помнеше, че ординарецът му остана на борда на CJ. Лий бе оцелял в сражението, лежейки на хамака си в най-пострадалата част на кораба. Донал го инструктира:
— Искам да не се отделяте от мен. Съмнявам се, че ще ми потрябвате за нещо, но искам да сте до мен, ако имам нужда.
— Ще бъда до вас — отвърна Лий, без да промени изражението си.
Разговаряха в каютата на командира на Патрула, предоставена на разположение на Донал. Когато тръгна командната каюта, Лий го последва. Още с влизането Донал забеляза, че и тримата офицери под контрола на Ванърман изчисляват времевия скок.
— Сър! — поздрави Ванърман, когато Донал влезе.
Донал го погледна и се сети за преподавателя си по математика в Академията. Внезапно и болезнено усети собствената си младост.
— Всичко ли е готово за времеви скок? — попита Донал.