— Говорехме за Екзотика — вежливо каза Мор.
— Да, да — подхвана Кейси.
— Мар и Кълтис са интересни планети. Но не се заблуждавай при оценката им, Донал. Те са жестоки, независимо от всичките им украшения, разкош и изкуство. Те самите не желаят да воюват, но знаят как да наемат войници. Постигнали са много, и то не само в изкуството. Едно време познавах един от техните учени.
— Те са честни — вметна Ичан.
— Така е — съгласи се Кейси. — Но това е съвсем друг свят. Ако се бях родил на друга планета…
— Пак щях да стана войник — каза Мор.
— Сега мислиш така — отвърна Кейси и надигна чашата. — Сега. Но в момента, в 2403 година, ние имаме една побъркана цивилизация, разцепена на цяла дузина различни култури, всяка от които върви по свой път. А преди петстотин години средният човек дори не е мечтал да напусне Земята. И колкото по-напред отиваме, толкова повече се отдалечаваме един от друг.
— Нали венерианската група е пред всички? — попита Донал, чиято юношеска сдържаност изчезна в огъня на чистото уиски.
— Не се заблуждавай — отговори Кейси. — Единственият път в бъдещето е науката. Старата Венера, старият Марс, дори Нептун — дните им са преброени. Блейн е богат и влиятелен старец, но не признава изобретенията и рационализациите, направени на Марс, Кълтис, Сета или Сдружението. Един съвет към младите: никога не решавайте от пръв поглед. Винаги поглеждайте по два пъти, когато сте сред звездите. В девет от десет случая първоначалната преценка води до грешка.
— Вслушайте се в думите му, момчета — каза Ичан и добави: — Чичо ви Кейси е мъдър. Бих искал да ви дам толкова добри съвети като него. Продължавай, Кейси.
— Нищо на света не остава постоянно — започна Кейси, но при тези думи уискито удари Донал в главата. Масата и тъмните скулести лица се потопиха в мъгла. Гласът на Кейси сякаш идваше от огромно разстояние: — Всичко се променя и ние сме длъжни да държим сметка. Това, което вчера е било справедливо, утре може да се окаже лъжа. Запомнете това и никога не приемайте ничии думи, дори и моите, на доверие и без да ги проверите. Размножили сме се и сме заселили звездите, но сме разбити на много групи и вървим по различни пътища. Стремим се напред, но къде отиваме? Постоянно ускоряваме крачка, но какво ни очаква? Имам чувството, че стоим в предверието на нещо огромно, нещо различно от миналото, което може да се окаже и ужасно. Сега, особено сега, трябва да сме много внимателни.
— Аз ще стана най-великият пълководец! — извика Донал. Не беше по силите му да удържи гръмките, но безсмислени думи. — Ще им покажа! Ще видят всички какво значи да си дорсаец!
Стори му се, че всички го гледат, макар че лицата им се превърнаха в смътни петна. По странен каприз виждаше добре само лицето на Кейси, който го гледаше с печален, но разбиращ поглед. Донал почувства на рамото си ръката на Ичан.
— Време е да свършваме — каза бащата.
— Ще видите… — започна Донал.
Но всички се бяха изправили с чаши в ръце и се обърнаха към Ичан, който подаде чаша и на Донал.
— За да се срещнем отново — каза Ичан и отпи.
Всички пиха прави. Остатъците уиски от чашата, безвкусни като вода, потекоха по езика и гърлото на Донал. За миг всичко се проясни и той отново видя застаналите до него високи мъже. Бяха високи дори по дорсайските норми. Брат му Мор беше по-висок с десет сантиметра, макар че изглеждаше сред тях като подрастващ. Донал почувства към тях огромна нежност и благост, сякаш те бяха децата, а той — възрастният. Отвори уста, за да им каже един единствен път в живота си колко ги обича и как винаги ще се грижи за тях, но в този момент мъглата го обгърна здраво и смътно почувства как Мор го води към стаята.
НАЕМНИК — I
Донал едва се побра в тясното цивилно сако. Погледна се в огледалото, закачено на стената в малката стая. Огледалото отразяваше нещо непознато. Трите седмици на морето го бяха променили. Той самият си оставаше същият, но се промени мнението му за собствената му личност. Освен костюма не можеше да познае и тялото си. Беше облечен с куртка в испански стил, тясна риза и тесни панталони, вкарани в ботуши със същия черен цвят като целия костюм. Преоценката беше резултат от срещите му с обитателите на другите светове. Техният относително нисък ръст го правеше висок, на фона на нежността им изглеждаше твърд, нетренираните им тела го караха да усеща своята сила и увереност в себе си. По пътя от Дорсай към Арктур беше обграден от други дорсайци и не забеляза тази постепенна промяна. Усети я чак в огромния космопорт на Нептун, обграден от шумните тълпи. Сега се бе прекачил на друг кораб на път към Сдружението. В огромният лайнер сигурно нямаше друг дорсаец освен него. Гледаше се в огледалото и се чувстваше така, сякаш внезапно е станал по-възрастен.