— Познавате ли някой, който се е опитал да направи това, капитане?
— Не, сър, но…
— Тогава откъде знаете, че не е възможно? — Донал не дочака отговор, а продължи: — Ние трябва да го направим. Задачата ни е само да управляваме корабите и да пускаме по две торпеда. Това е доста по-лесно, отколкото да участвате в сражения. Освен това не изисква особени усилия от страна на екипажа.
— Труй Дорсай — промълви Ал Мен.
Донал го погледна с признателност за поддръжката.
— Други въпроси? — рязко попита той.
Капитаните мълчаха.
— Добре. В такъв случай веднага започнете подготовката. Свободни сте, господа.
Изчака да излязат останалите капитани и се обърна към Ванърман:
— Нахранете екипажа и му дайте хубава почивка. Починете и вие. И изпратете, ако обичате, два обяда в моята каюта.
Донал се обърна и напусна командната каюта. Зад него като сянка се движеше Лий. Миньорът не пророни дума, докато не останаха сами в каютата на Донал. Тогава каза:
— Защо му позволихте да ви обиди?
— Да ме обиди? Кой? И как?
— Онзи, дето ви нарече с някаква непозната дума.
Донал се замисли за миг.
— А-а, Ал Мен. Само че той не ме обиди. Напротив. Даде ми да разбера, че е с мен. Той каза „Труй Дорсай“. Това значи „Да живее Дорсай“.
КОМАНДИР НА ПАТРУЛЕН ОТРЯД — II
Нептун никога няма да забрави това.
Над планетата, която бе втора в техническо отношение (някои дори считаха, че е първа), над планетата с огромни материални богатства, над планетата с гигантски запас от знания, над планетата, напълно доверяваща се на своята космическа корабна защита — над тази планета се появи сянката на завоевателите. Жителите й се надяваха на защитата на деветдесет кораба, разположени на стационарни орбити, и както винаги бяха убедени в своята безопасност. Но ето че в небето над тях се появиха вражески кораби и ги бомбардираха с… какво?
Не, Нептун никога няма да може да забрави това.
А хората в петте кораба започнаха да броят завръщанията. Първото им появяване над планетата приличаше на ученическо упражнение. Деветдесетте кораба от защитната мрежа си бяха по местата, както и цял рояк по-малки кораби. Част от тях, тъй като приблизително половината се намираха от другата страна на планетата, се отразиха в приборите на фрийландските кораби. И това бе всичко. Второто появяване също мина без произшествия и стълкновения. Но когато корабът на Донал започна да се готви за третото завръщане, Нептун вече приличаше на жужащ кошер.
Потта се лееше по лицето на Донал, когато отново се появиха близо до Нептун. Но не се дължеше само на нервно напрежение. Петте времеви скока се бяха отразили на физическото състояние на целия екипаж. В момента на появяването се почувства силен удар, стените на командната каюта затрепериха, но корабът продължи да функционира.
Пуснаха две торпеда и изчезнаха на безопасно разстояние чрез шести времеви скок.
— Повреди? — попита Донал и се удиви колко му е прегракнал гласа. Преглътна и повтори с по-обичаен глас: — Повреди?
— Няма повреди — обади се офицерът при контролния пулт. — Беше взрив близо до нас.
Донал погледна към екрана. Появи се вторият кораб, след него третият, четвъртият, петият.
— Отново! — рязко заповяда Донал.
Кратка почивка от две минути и отново болезненото състояние на времевия скок.
Внезапно на екрана на контролният пулт се появиха два нептуниански кораба — единият по-ниско от тях, другият почти на едно ниво спрямо планетата.
— Защитен ек… — Донал не успя да довърши. Компютрите вече бяха направили мигновен анализ на положението, оръдията задействаха и по-близкият вражески кораб цъфна като спукан балон и започна бавно да пада към повърхността.
— Времеви скок!
Каютата плуваше пред погледа на Донал, виждаше я като в мъгла. Започна да му се гади. Напрегна цялата си воля, докато се опитваше да надвие предателската слабост.
— Време е — обади се Ванърман със слаб глас.
Донал премигна и се постара да съсредоточи погледа си върху екрана. „Ти го предвиждаше, ти го предвиждаше“ — нашепваше си той като заклинание. Каютата почти престана да се върти, гаденето също премина. Острата миризма на пот го удари в носа. Сигурно цялата каюта е пропита с пот, помисли си той.
На екрана един по един започнаха да се появяват корабите. Пристигна и последният, петият.