— Бях сигурен, че ще се срещнем пак — отбеляза Уилям. — Трябва да ви се извиня, Донал, наистина трябва. Недооцених геният ви.
— Не съм гений.
— Гений сте — настоя Уилям. — Оставете скромността за простите хора. — Той се усмихна широко. — Сигурно разбирате, че набега върху Нептун ви направи звезда от първа величина на военния небосклон.
— Трябва да внимавам да не ми се замае главата от вашите хвалби, принце.
Донал се опита да вложи тайнственост в тези думи. Още първият отговор на Уилям го накара да се чувства по-свободно. За него не бяха опасни вълците в овчи кожи. Не те го караха да се чувства объркан и смутен. Тези, които бяха родени за лъжи и интриги, му бяха повече от ясни. Може би точно в това се крие причината, че общува по-лесно с мъже, отколкото с жени — мъжете не са склонни да се самозаблуждават.
Вниманието му бе привлечено от думите на Анеа:
— Вие сте скромен.
Но двете червени петна на бузите й и презрителният поглед бяха в пълно противоречие с думите й.
— Може и така да е — каза Донал с възможно най-лекомисления тон. — Не виждам нищо особено в това, което направих. Всеки би могъл да стори абсолютно същото. Освен това там имаше още няколкостотин човека.
— Да, но идеята беше ваша — намеси се Елвин.
Донал се усмихна.
— Да, и за тази идея сега се налага да плащам.
— Е, мисля, че е време да отидем при гостите, Донал — каза Галт като видя, че разговорът взема нежелана посока. — Идвате ли?
— Ще дойда след малко — спокойно отвърна Донал и се обърна към Лий: — Намерете ми нещо за пиене, за предпочитане дорсайско уиски.
Лий се обърна и излезе от стаята. След малко се върна с чаша, в която имаше най-малко сто грама уиски с цвят на бронз. Донал отпи и усети огънят в гърлото си.
— Разбрахте ли нещо за Уилям? — той подаде чашата на Лий.
Ординарецът завъртя глава в знак на отрицание.
— Не се учудвам — промърмори Донал. След това се намръщи и попита: — Видяхте ли Ар-Дел, онзи нептунианец, който е пристигнал заедно с Уилям?
Лий кимна.
— Знаете ли къде мога да го намеря?
Лий отново кимна. Тръгна пред Донал по терасата, спусна се на долния етаж и отвори вратата на библиотеката. Там, в една малка ниша за четене, Донал намери Ар-Дел в компанията на една бутилка и няколко книги.
— Благодаря, Лий — каза Донал.
Ординарецът излезе. Донал седна срещу Ар-Дел и неговата бутилка.
— Привет! — поздрави Донал.
— Привет и на вас! — отвърна Ар-Дел. По своите си стандарти беше само леко пийнал. — Надявах се, че ще имам възможност да поговорим.
— Защо не дойдохте при мен?
— Не трябва.
Ар-Дел си напълни чашата и се огледа за друга, но съзря само малка ваза, пълна с тукашната разновидност на лилията. Хвърли цветята на масата, напълни вазата и я протегна към Донал с вежлив жест.
— Благодаря, не искам — каза Донал.
— Няма значение, вземете я. Не обичам да се наливам, когато срещу мен събеседникът не пие. А пък алкохола спомага за по-доброто разбирателство. — Той погледна към Донал и изпусна едно от своите полустенания-полуусмивки. — Пак запя старата песен.
— Кой, Уилям?
— Че кой друг? И какво възнамерява да прави с Блейн Планиращия? — Ар-Дел преглътна и поклати глава. — Този човек е учен. Струва колкото всички нас. Не мога да гледам как Уилям го върти на малкия си пръст… и въпреки това…
— За съжаление — прекъсна го Донал, — всички сме обвързани със своите договори. В тази област Уилям несъмнено е най-вещият.
— Да, ама понякога върши безсмислени нещо — Ар-Дел заклати напитката в чашата. — Вземете за пример мен. Защо не иска да умра? Не иска и това е. — Той изхихика. — Преди известно време го изплаших.
— Вие? И как?
Ар-Дел чукна с палец чашата.
— С това. Страхува се, че ще се самоубия, по-точно — че алкохолът ще ме довърши. Явно не желае да стане така.
— А какво желае за в бъдеще? — попита Донал. — Какво изобщо желае?
— Кой знае? Бизнес. По-голям бизнес. И договори. Много договори. Споразумения с всички правителства. Пръст във всяка каца с мед. Такъв си е нашият Уилям.
— Да-а — замислено каза Донал, след което бутна стола назад и стана.
— Останете, нека поговорим още — помоли го Ар-Дел. — Никога не се задържате повече от няколко минути на едно място. Кълна се в Космоса — вие сте единственият човек сред звездите, с когото мога да разговарям.
— Много съжалявам, но сега имам друга работа. Може би някой ден ще ни остане време да седнем и спокойно да побъбрим.
— Съмнявам се. Силно се съмнявам в тази възможност — отвърна Ар-Дел.