Докато Донал излизаше, Ар-Дел бе втренчил в бутилката замислен поглед.
Донал тръгна да търси маршала, но неочаквано попадна на Анеа. Момичето бе застанало на малък балкон над залата и гледаше надолу с много странно изражение — смес между умора и страстно очакване на нещо.
Донал се приближи. При звука на стъпките му тя се обърна. Очите й веднага промениха израза си.
— Пак вие — посрещна го тя с тон, който изобщо не можеше да го предразположи към разговор.
— Да, аз съм — рязко отговори Донал. — Надявах се да ви намеря по-късно, но сега ми се предоставя прекалено добра възможност за разговор, за да си позволя да я изпусна.
— Прекалено добра?…
— Имам предвид, че сте сама и можем да поговорим на спокойствие — добави той с нетърпение.
Тя поклати глава.
— Няма какво да обсъждаме.
— Не говорете глупости — ядоса се Донал. — Разбира се, че има какво, освен ако не сте прекратили борбата си с Уилям.
— Не! — думата сякаш сама излетя от устата й. — Кой сте вие? Кой ви дава право да се бъркате в живота ми?
— И двете ми баби са родом от Мар. Сигурно затова се чувствам отговорен за вас.
— Не вярвам! — заяви тя. — Не може да сте свързан с Мар. Вие сте… — Избраницата явно търсеше подходяща дума.
— Слушам — уморено се усмихна Донал. — Какъв съм аз?
— Вие сте наемник! — триумфално заяви тя, най-после намерила думата, която според нейната интерпретация би трябвало да го засегне.
Донал наистина бе засегнат и раздразнен, но не от тази дума. Постара се да удържи своя гняв. Момичето притежаваше способността да пробива защитата му и да стига до най-личните чувства, което никога не би могъл да направи човек от типа на Уилям.
— Не става въпрос за това — спокойно каза Донал. — Става дума за Уилям. При последната ни среща ви посъветвах да не се месите в интригите му. Послушахте ли ме?
— Не съм длъжна да отговарям на този въпрос и няма да го направя.
— Ясно, значи не сте престанали — уверено заяви Донал. — Радвам се да го чуя. Ще ви оставя… засега — и той се обърна да си ходи.
— Един момент — каза момичето. — Не го правя заради вас.
Донал отново се обърна към нея.
— Кое не правите заради мен?
Изненада се, когато тя сведе очи.
— Така се случи, че вашите и моите мисли съвпадат.
— Аз просто мисля трезво — възрази той.
— Той продължава със своите интриги… а аз съм вързана за него за следващите десет години.
— Оставете този проблем на мен.
Тя отвори уста.
— На вас? — учудването й беше толкова голямо, че тази реплика издаде нейната слабост и умора.
— Ще се погрижа за това.
— Вие ли ще се погрижите? — възкликна тя. Този път репликата бе произнесена по друг начин. — Ще се противопоставите на човек като Уилям? — Тя внезапно млъкна. Обърна се и гневно продължи: — Не знам защо ви слушам така, сякаш говорите искрено. Знам що за човек сте…
— Нищо не знаете — Донал пак се ядоса. — Направил съм нещо оттогава насам.
— О, да — саркастично отвърна Анеа. — Убихте един човек и бомбардирахте една планета.
— Довиждане — уморено каза Донал и се отдалечи.
Премина през доста помещения преди да открие маршала в неговия кабинет, но този път сам.
— Може ли да вляза, сър? — попита Донал, застанал на прага.
— Какво има, момчето ми? — попита Галт. — Нещо случило ли се е?
Той надигна масивната си глава и се вгледа в Донал.
— Доста произшествия — обяви Донал, придърпа едно кресло и седна срещу маршала. — Искам да ви попитам нещо. Вчера вечерта Уилям дойде при вас с предложение за сделка, така ли?
— Хубаво ме питате, но не знам дали ще мога да ви отговоря — отвърна Галт, докато отпускаше ръцете си на облегалките на креслото.
— Можете и да не отговаряте, разбира се. Но съм длъжен да ви кажа, че по мое мнение е неразумно да сключвате сделки със Сета сега, особено пък с принц Уилям.
— Защо мислите така? — иронично попита маршалът.
Донал се колебаеше, но реши все пак да продължи:
— Сър, искам да ви напомня, че бях прав на Хармония. Също така се оказах прав и за атаката на Нептун. Може би ще бъда прав и сега.
Маршалът бе принуден да преглътне тази забележка. Донал му напомни, че на два пъти е бил прав, а той два пъти е сбъркал — първо в оценката на Хюго Килиън като отговорен офицер, и второ при оценката на причините за десанта на нептунианско-касидианския флот на Ориента. Маршалът беше в достатъчна степен дорсаец, за да е горд и самоуверен, но беше и по дорсайски справедлив.
— Добре. Уилям дойде с предложение. Иска да наеме част от нашите наземни войски. Не за себе си или за определена кампания, а за препродаване на трети наемател. Те ще останат наши войски. Бях против, защото това би повишило цените на договорите, а от друга страна ако се наложи да наемаме нови войници, бихме понесли загуби. Не мога да разбера какво се крие зад този ход и каква е изгодата му. Според мен иска да получи добре обучена войска, която не може да наеме другаде. Уилям умее да получава това, което иска, а слабата гравитация на Сета не би навредила на войниците — Галт извади от чекмеджето лулата си и започна да я пълни. — Какви са вашите възражения?