Брайт се колебаеше. Полека фанатичното му изражение отстъпи на размисъла. Когато отново проговори, гласът му беше хладен и делови:
— Няма да ви преча за нищо, но Охраната над съвестта ще остане. Пък и тя обхваща само членовете на нашите църкви. Освен това — той се обърна и тръгна към бюрото си, — може би знаете, че има различия в догмите на разните църкви. Присъствието на Охраната прави нашите хора по-малко склонни към спорове, а това, както разбирам, способства за укрепване на дисциплината.
— Какво пък, така да е — каза Донал. Канеше се да излиза, но се обърна и напомни: — Елдър, по въпроса за истинското нападение след две седмици трябва да сме наясно — това е тайна и трябва да съм сигурен, че ще остане тайна, която знаят само двама. И то чак докато дойде условният ден.
Брайт вдигна глава.
— Кой е вторият? — рязко попита той.
— Вие, сър. Току-що взех решение за деня на нападението.
Близо минута се гледаха в очите.
— Господ да ви пази — хладно отрони Брайт.
Донал излезе.
ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — II
Колмейн, когото Донал спомена пред Брайт, беше главнокомандващ на най-добрите пехотни и космически войски сред звездите. Екзотика — планетите Мар и Кълтис — не бе в състояние да се обезпечи със своя армия, но правителството й бе достатъчно мъдро и наемаше най-добрите военни специалисти. Колмейн беше един от най-великите пълководци на своето време, редом с Галт на Фрийланд, Коумал на Дорсай, Исак на Венера и командващият войските, оборудвани с чудеса на военната техника — Дом Ив на Сета.
Колмейн си имаше свои проблеми (включително и млада съпруга, която не му обръща внимание) и недостатъци (беше страстен комарджия). Но разполагаше с мощен, комбинативен ум в главата си и с не по-лоша разузнавателна служба, чийто щаб се намираше в командния център на Мар.
Знаеше, че Сдружението — планетите Асоциация и Хармония — подготвя десант на Зомбри. Успя да се добере до информацията само три седмици след вземането на това решение. Шпионите му навреме съобщиха условният ден за нападение и сега бе зает с разработването на план за достойно посрещане на неканените гости.
Опорна точка в плана беше създаването на укрепени пунктове на повърхността на Зомбри. Пришълците ще разберат твърде късно, че са скочили в гнездо на оси. В това време корабите на Екзотика ще патрулират в непосредствена близост до планетата. Щом Зомбри се превърне в бойно поле, корабите ще нападнат флота на неприятеля в гръб. Завоевателите ще се окажат под кръстосан огън — десантът няма да може да се окопае, а корабите им ще се лишат от поддръжка отдолу, докато в същото време корабите на Екзотика ще имат подкрепата на предварително замаскираните тежки наземни оръдия.
Разработката на плана беше към своя край.
В командния център Колмейн уточняваше подробностите с офицерите от щаба, когато в залата без да поиска разрешение се втурна адютантът. По лицето му личеше, че е объркан.
— Какво има? — Колмейн вдигна поглед от картата.
Смуглото му лице оставаше красиво и сега, когато гонеше шестдесетте, като по този начин компенсираше донякъде недостатъчното внимание от страна на съпругата с компанията на други жени.
— Сър, атакуваха Зомбри…
— Какво?! — Колмейн скочи на крака, щабните офицери последваха примера му.
— Близо двеста кораба, сър. Току-що получихме съобщението. — Гласът му трепереше. Съвсем скоро бе навършил двадесет години. — Хората там се отбраняват с наличните сили…
— Отбраняват се? — Колмейн застрашително тръгна към адютанта, сякаш момчето бе виновно за станалото. — Изстреляли ли са десантни групи?
— Приземили са се, сър.
— Колко кораба?
— Не зная, сър.
— Овча глава! Колко кораба са изстреляли десантни групи?
— Нито един, сър. Всички са кацнали.
— Кацнали?!
В огромната зала настъпи мъртва тишина.
— Искате да кажете, че на Зомбри са кацнали двеста кораба от първи клас?
— Да, сър — гласът на момчето се превърна едва ли не в писък. — Изтласкали са войските ни и сега се окопават…
Не успя да завърши изречението. Колмейн изгледа свирепо военните си съветници и командирите на Патрули.
— Хиляди дяволи! — изрева той. — Разузнаването!
— Сър! — отзова се офицер с гигантски ръст, родом от Фрийланд.
— Вашето мнение?
— Сър — засуети се офицерът. — Просто не знам как е станало… Последните съобщения, получени преди три дни от Хармония…