Оправи униформата си и погледна мъртвите гвардейци. След това се обърна към членовете на Съвета.
— Това е достатъчен повод за разтрогване на договора. Потърсете си нов главнокомандващ.
Завъртя се и тръгна към вратата. Брайт извика след него:
— Отивайте при тях! При безбожниците от Мар и Кълтис!
Донал помисли за миг, после се обърна и се поклони.
— Благодаря ви, господа. Запомнете, че вие ме насочихте.
ЧАСТ ТРЕТА
ПОЛОВИН ДОРСАЕЦ
Тук трябваше да се състои срещата със Сейън. Докато се изкачваше по широките стъпала на зданието, където живееше най-известният човек на Екзотика, Донал все повече се учудваше на архитектурата на сградата.
По-нататък по коридора срещна висока, сивоока жена и й обясни защо е дошъл.
— Завийте надясно — жената показа с жест. — Ще го намерите там.
Доста странно беше това място.
Мина по осветен от слънцето коридор и попадна в градина с множество фонтани, където плуваха разноцветни рибки. Най-после стигна до огрян от яркото слънце малък двор, покрит наполовина. В отдалечения ъгъл, под сянката, беше седнал висок човек с неопределена възраст, облечен в свободно падащ син костюм. Седеше върху неголямо парче земя, заградено от две страни с ниска каменна ограда.
Донал слезе по трите каменни стъпала, пресече дворчето, изкачи нови три стъпала, спря до високия мъж и се представи:
— Сър, аз съм Донал Грим.
Човекът с жест му предложи да седне.
— Ако ви е по-удобно, седнете на стената — усмихна се той. — Да седиш с превити крака не означава, че си съгласен с възгледите на събеседника.
— Така е, сър — отвърна Донал и подви крака под себе си.
— Добре — каза мъжът и се потопи в размисъл.
Донал се отпусна в очакване. Усещането за мирен покой навлизаше и в него. Струваше му се, че мястото е създадено за размисъл и медитация. Правилно, помисли той, точно за тази цел е направено. Удобно седнал, дорсаецът разреши на мозъка си свободно да мисли. Не се учуди, когато мислите му се насочиха към мъжът срещу него.
Сейън Свързващият! За този човек бяха учили още в колежа. Той бе най-известният човек от Екзотика — така се наричаха двете планети, населени със странни хора. Някои дори поддържаха мнението, че жителите на Мар и Кълтис са еволюирали до такава степен, че са престанали да бъдат хора. Това твърдение беше отчасти шеговито, отчасти основано на голи подозрения. В действителност си бяха хора.
Но измениха организма си. Изследванията им бяха насочени преди всичко в две направления — психологията и нейните клонове и онази област от биологията, която се нарича генно инженерство и планово възпроизводство на потомството. Жителите на Екзотика не признаваха никаква религия. Те почитаха само един бог — науката. Имаха си принцип — никога да не се намесват. Като метод на въздействие признаваха единствено убеждението. Считаха, че не бива да употребяват сила срещу другите, но не позволяваха някой да приложи сила срещу тях. Използваха наемници и посредници и по този начин много умело защитаваха интересите си както в икономическата, така и във военната област.
Донал отново се замисли за Сейън Свързващия и мястото му в културата на Екзотика. Той беше своеобразна награда за сънародниците си, избрали този път на развитие, непосредствена част от емоционалния им живот, въплътена в отделна личност. Също както и Анеа Марлевана, която, въпреки своята женственост и нормално държание, беше за екзотийците нещо повече — избраница, най-доброто произведение на изкуството, което почитаха. Главното бяха способностите, изработени в нея.
Сейън Свързващият бе аналогичен случай — но пак в смисъла, който можеха да разберат само жителите на Мар и Кълтис. Той беше връзка между два свята, връзка от плът и кръв. Той притежаваше способността за всеобщо разбиране и помирение между различните общности…
Донал внезапно осъзна, че Сейън му говори от известно време. Думите се лееха спокойно като широка река и минаваха през мозъка му, без да оставят следа. Но това, което чу и осъзна, окончателно му върна способността да възприема.
— Не — отвърна Донал. — Според мен това е стандартна процедура, през която минава всеки командир, преди да го наемете.