— Да караме всеки един командир да минава през тези тестове? — засмя се Сейън. — Не, разбира се. Ако го правим, никога не бихме открили подходящ човек.
— На мен тестовете ми харесват — заяви донал.
— Зная. Тестът е форма на конкуренция, а вие по натура сте боец. Но когато ни трябва командир, ние оценяваме само войнските му качество.
— Защо направихте изключение с мен? — Донал изпитателно се вгледа в събеседника си.
Сейън отвърна на погледа. Светлокафявите му очи сякаш се усмихваха.
— Събудихте интереса ни. Заради произхода си. Вие сте дорсаец само наполовина. Вашите марски гени ни заинтересуваха. Имате удивителни способности.
— За какво?
— За най-различни неща. По тестовете може да се разбере, но само частично.
— Мога ли да попитам какви са главните ми способности? — полюбопитства Донал.
— Не. За съжаление не мога да отговоря на въпроса ви. Пък и отговорът би ви прозвучал безсмислено, защото не сте усвоили необходимите термини. Точно по този въпрос исках да поговорим. Интересува ме вашият мироглед.
— Моят мироглед? — Донал леко се засмя. — Аз съм дорсаец.
— Всяко живо същество, в това число и дорсайците, има свой мироглед — и тревичката, и птицата, и детето. Индивидуалният мироглед е абсолютно необходим — това е крайъгълен камък, опора, необходима за нашето съществуване. При това вие сте само наполовина дорсаец. Какво ще каже другата ви част?
Донал леко се намръщи.
— Не съм убеден, че другата ми част има какво да каже. Аз съм войник, наемник. Имам професия. Бих искал да върша работата си по възможно най-добрият начин.
— Но освен това… — настоя Сейън.
— Какво пък… — Донал се замисли. — Освен това… да, бих искал всичко да е наред.
— Казахте, че искате всичко да е наред. Обаче не казахте, че това просто ви харесва. — Сейън го погледна с очакване. — Не забелязвате ли разликата?
— Какво? А-а — Донал се усмихна. — Мисля, че това го каза втората ми половина. Ако искате да съм по-точен, бих се изразил по следния начин: искам да направя така, че всичко да е наред.
— Да-а — проточи Сейън. Донал не можа да разбере одобрява ли думите му или не е съгласен с тях. — Вие сте изпълнител.
— Някой трябва да е — каза Донал. — Цивилизованите планети… — добави той и внезапно спря.
— Продължете.
— Исках да кажа: вгледайте се в цивилизацията. Помислете колко малко време е минало от полета на първия космически кораб. Четиристотин години? Или петстотин? Горе-долу толкова. Погледнете колко сме се разселили!
— И какво от това?
— Лично на мен ми харесва. Това е ефективно, но и опасно. Какъв е смисълът от техническия напредък, след като все още живеем разбити на малки групи и всеки се осланя само на себе си и на своя интелект. Това не е прогрес.
— Вие искате да има прогрес, така ли?
Донал го погледна учудено и попита:
— Нима вие не искате?
— О, да. Определен тип прогрес. Мой тип. Вашият какъв е?
— Искате да разберете? — отвърна Донал с усмивка. — Вие сте съвършено прав. Аз имам мироглед. Наистина ли държите да знаете?
— Да.
— О’кей. — Донал се загледа в малката, огряна от слънцето градина. — Всеки човек е оръдие в собствените си ръце. Това се отнася и за човечеството като цяло — то също е оръдие в собствените си ръце. Най-голямото удоволствие за нас не е наградата за извършена работа, а самата работа. Основната ни задача е да усъвършенстваме този инструмент — самите себе си, — за да можем да изпълняваме задълженията си още по-добре. — Той се обърна към Сейън. — Какво мислите за това?
— Интересно. Аз, разбира се, поддържам друга гледна точка. За мен индивидът не е изпълнителен механизъм, а възприемащ. Мисля, че главната задача на хората не е да работят, а да бъдат, да съществуват. Най-важното е да разберем себе си.
— Нирвана като противоположност на Валхала — тъжно се усмихна Донал. — Благодаря, аз предпочитам Валхала.
— Сигурен ли сте? Абсолютно ли сте убеден, че не ви е нужна Нирвана?
— Да.
— Жалко — печално продума Сейън. — А ние се надявахме…
— На какво?
— Чуйте ме. Вие имате способности — Сейън го посочи с пръст и продължи: — Дори бих казал велики способности. Те могат да се развият само в едно направление — това, което сам изберете. Имате свобода на избора. Мястото ви е тук.
— С вас?
— На другите планети нямат представа докъде сме стигнали през последните сто години. Но колкото и да сме напреднали, ние сме в самото начало. Предстои ни много работа по развитието на цивилизацията и човешките способности.
— Искате да кажете, че имам тези способности?