— Да. Донякъде поради това, че бабите ви са родени на Мар, донякъде заради щастливо разположение на гените — това засега нямаме възможност да уточним. Разбира се, би се наложило да ви обучаваме отново… Тази част от вас, която господства в момента, трябва да се съгласува с другата част, която ние считаме за по-важна.
Донал поклати глава.
— Това би се компенсирало — печално продължи Сейън. — За вас ще станат възможни неща, за които дори не подозирате. Знаете ли, че вие сте от този тип хора, които могат да ходят по въздуха, ако вярват в това?
Донал се разсмя.
— Говоря сериозно. Опитайте някой път. Просто проверете.
— Не мога да повярвам в нещо, в което не вярвам инстинктивно. Аз съм войник.
— Да, но сте необикновен войник — изпълнен със състрадание, причудливи фантазии и deja vu2. Вие сте самотен човек, който се старае да прилича на всички. Но за вас човечеството е конгломерат от странни, чужди създания, чиито егоистични характери не можете да възприемете, макар че отлично ги разбирате.
Той погледна към Донал, чието лице внезапно се бе вкаменило.
— Вашите тестове са много ефективни.
— Да — съгласи се Сейън. — Няма нужда де ме гледате така. Не можем да ги използваме като оръжие, за да ви принудим да останете при нас. Това би разрушило способностите ви. Можем само да ви направим предложение. Като се опирам на опита ни мога да ви уверя, че ако се решите да останете, ще бъдете щастлив.
— А ако не приема?
Сейън дълбоко въздъхна.
— Вие сте силен човек. Силата означава отговорност, а за нея трябва да се плаща с щастие.
— Мога да ви уверя, че цял живот работя, за да съм щастлив — Донал стана. — Благодаря ви за предложението. Оценявам високото мнение за мен, което се съдържа в него.
— Ако кажеш на пеперудата, че е пеперуда и не трябва да пълзи, това все още не означава, че имаш високо мнение за нея.
— Довиждане — Донал вежливо наклони глава.
Обърна се и направи няколко крачки към каменните стъпала с намерението да слезе по тях и да прекоси дворчето.
— Донал! — гласът на Сейън го спря. Завъртя се и видя, че Свързващият го гледа с много странен поглед. — АЗ вярвам, че можете да ходите по въздуха.
Донал се взря в човека срещу него, но физиономията на Сейън не се промени. Обърна се и направи крачка към първото стъпало. За негово най-голямо учудване кракът му намери опора на една педя от земята. Без да разбира какво става, той направи и втора крачка в нищото. Продължи напред и така, без да стъпи на твърда почва, прекоси цялото дворче и стигна до отсрещните стъпала.
След като намери по-надеждна опора, той се обърна. Сейън продължаваше да го гледа, но бе невъзможно да се разгадае изражението на лицето му. Донал напусна сградата.
Върна се в квартирата си в Портсмут. В този град на Мар се намираше Генералния щаб на Екзотика. Докато се прибираше, тропическата нощ бързо се спусна. Звездите не се виждаха, защото стените и покривите на зданията леко светеха. Дори в спалнята му се процеждаше мека светлина.
Стоеше насред стаята и се канеше да хапне — днес пак не му остана време да яде. Погледна намръщен нагоре, към сводестия таван, който достигаше височина повече от три метра и половина. Огледа работната си маса. Погледът му се спря на касетата с магнитна лента за писма. Хвана я с едната ръка, погледна отново към тавана и направи крачка нагоре.
Кракът му намери опора във въздуха. Бавно, крачка по крачка, ходейки по нищото, приближаваше свода. Отвори касетата, извади лентата и я прикрепи за тавана. Няколко секунди повися във въздуха и гледаше увисналата лента.
— Глупости — изведнъж каза той и моментално почувства, че пада. Инстинктивно стегна тренираното си тяло, превъртя се и се приземи на крака и ръце. Веднага стана. Не беше наранен. Погледна нагоре. Лентата все още висеше от тавана.
— Не, не, това е нелепо — съобщи Донал на празната стая. — Аз съм дорсаец.
ПРОТЕКТОР — I
Ян Грим, командващ полевите войски, се яви в щаба на Протектора на Процион. Стискаше в огромния си юмрук секретна лента. В трите външни стаи не го спря никой. Пред кабинета на Протектора личната му секретарка, облечена в златисто-зелен мундир, се опита да му попречи. Каза, че началникът й е заповядал да не го безпокоят. Ян я изгледа, протегна ръка и отвори вратата.
В кабинета завари Донал да стои пред прозрачна стена, осветена от лъчите на Процион с разнообразни оттенъци на жълтото.
Дълбоко замислен, Протекторът гледаше Портсмут. През последните дни все по-често можеше да бъде намерен в тази поза. При звука от стъпките на Ян се обърна.
— Какво има?