— Официално аз съм изпратен от Сейън Свързващия като наблюдател.
— Значи този проблем отпада. Бихме могли много лесно да те направим делегат. Честно казано, вече съм се погрижил за това. Чакахме само да дойдеш — Галт пусна голям облак дим и погледна през него към Донал. — Как мислиш? Какво ще стане на конференцията?
— Не съм абсолютно сигурен, но ми се струва, че някой е направил голяма грешка.
— Грешка?
— Нова Земя — обясни Донал. — Свалянето на правителството със сила беше погрешна стъпка. Мисля, че ще върнем на власт старото правителство.
Галт извади лулата от устата си и учудено се загледа в Донал.
— Да се върне правителството? Искаш да кажеш, че на власт ще дойде старото правителство? И кой от нас ще го върне?
— Уилям, струва ми се. Не е в стила му да действа със сила. Мога да се закълна, че ще върне старото правителство, но за тази услуга ще поиска добра цена.
— Не те разбирам — поклати глава маршалът.
— Сега Уилям е в един лагер с венерианската група — търпеливо продължи Донал. — Но не си мислете, че ще им помогне безплатно. Той преследва собствените си цели, които отдавна са набелязани. Обзалагам се, че на конференцията ще се говори за две неща. На първо място ще се обсъжда отварянето на пазара. На второ място — зад кулисите — ще се разиграват картите на Уилям.
Галт се замисли.
— Не знам — продума той накрая. — Не разполагам с твоите сведения за Уилям. Струва ми се, че си му подготвил нещичко. Сигурен ли си, че ще останеш безучастен, когато става дума за принца?
— Не бих могъл да съм сигурен — сухо отвърна Донал. — Предположенията ми за Уилям се градят на… — той се поколеба за миг. — На негово място бих постъпил точно така. Ако по време на конференция той премине на наша страна, това би ни заставило да се съгласим с връщането на старото правителство на Нова Земя, нали?
— Да.
— В такъв случай Уилям ще постигне това, което иска. Ще премине в противоположния лагер с компромисно предложение и по този начин ще насочи ситуацията в нужната му посока.
— Това го схванах — бавно каза Галт. — А от тук нататък? какво цели?
— Ще съм сигурен — внимателно каза Донал и поклати глава. — Не знам.
С тези думи приключиха разговора и маршалът заведе Донал при останалите делегати на конференцията.
Събранието започна така, както обикновено става на подобни конференции — с коктейл в залите на двореца на Блейн Планиращия. Донал с интерес отбеляза, че домакинът е пълен, хладнокръвен белокос човек, който на външен вид не се различаваше от характеристиката, която му даде Галт.
— Е, какво ти е мнението за него? — промърмори Галт, когато Блейн и съпругата му се отдалечиха от тях, за да обърнат внимание и на другите гости.
— Брилянтен човек. Според мен засега не бива да се страхуваме от него. — Донал забеляза, че Галт се усмихна. — В момента е прекалено зает, но скоро ще се включи в борбата.
— С Уилям ли? — шепнешком попита маршалът.
— Да.
По време на разговора се бяха приближили до Уилям, който беше обърнат с лице към тях и разговаряше с висока, стройна жена, застанала с гръб. Когато маршалът и Донал застанаха на две крачки от него, той погледна покрай жената.
— О, маршал Галт — усмихна се принцът. — И Протектор Грим.
Жената се обърна и Донал се озова лице в лице с Анеа.
Ако изминалите шест години бяха променили външността на дорсаеца, то на Анеа се бяха отразили още по-осезаемо. Беше навлязла в третото си десетилетие и последните следи на младежката незрялост бяха изчезнали. Сега блестеше с тази рядка красота, която никога не намалява през годините и ще я съпътства дори и в старостта. Беше се разхубавила от времето, когато Донал я видя за последен път, беше станала по-женствена. Зелените й очи го гледаха с неопределено изражение от разстояние, по-малко от метър.
— Радвам се да ви видя отново — каза той и наклони глава.
— И аз — гласът й също бе променен.
Донал отмести поглед.
— Принц Уилям…
Принцът поздрави маршала и младия дорсаец.
— За мен е чест да се срещнем отново, Протектор Грим — вежливо каза Уилям. — Предполагам, че маршал Галт ви е поканил на конференцията. Това е много добре за мен.
— Да, наистина е добре за вас — отвърна Донал.
— Обичам на масата за преговори да седят млади, честни хора. Не се обиждайте, Хендрик. Обикновено младите по-лесно възприемат новото.
— Не възнамерявам да ви противореча. Аз съм войник — отговори Галт.
— Точно това ви прави особено опасен. Обикновено политиците се чувстват по-добре в компанията на хора, от които знаят какво да очакват. Честният човек винаги е проклятие за спекулантите.