— Е, това сигурно се дължи на характера ви. Войникът обича действието, а политикът — мелодията на собствените си думи. Сигурно вече разбрахте, че проблемите, с които се занимава конференцията, няма да се решат в залата, а на разговори tet a tet3, подобни на нашия сега.
— Според мен тези „разговори tet a tet“ не биха дали тласък за постигане на общо споразумение — Донал отпи от виното.
— Така е — съгласи се Уилям. — Всъщност никой не иска да се намесва във вътрешните работи на планетите, а и никоя от тях не желае вмешателство отвън. Обаче ако се създаде свободен пазар, ще се получи точно това. — Той заклати глава, когато видя, че Донал се усмихва. — Не, не, говоря напълно сериозно. Повечето делегати биха искали изобщо да не е възниквал проблема със свободния пазар.
— Запазвам мнението си по този въпрос. Но така или иначе трябва да вземем някакво решение. „За“ или „против“ сегашното правителство на Нова Земя, „за“ или „против“ свободния пазар.
— Може би има и компромисен вариант.
— Компромис?
— Съществуват два начина за запазване на мира в обществото — отвътре и отвън. Може да пробваме вторият вариант.
— Какво имате предвид?
— Много просто. Ще разрешим който иска да има свободен пазар, но ще го поставим под наблюдението на върховна междупланетна власт, която ще снабдим с достатъчно огнева мощ, така че да е способна да респектира което и да е правителство. Начело на тази институция ще поставим човек, който има непоклатим авторитет, за да може всеки да се замисли дълбоко, преди да се скара с него. — Принцът погледна към Донал. — Би ли ви съблазнила подобна длъжност?
— Аз?! — Донал беше искрено учуден. Доста се поколеба, преди да продължи: — Този, който ще командва такива сили трябва да бъде… — Той замълча, без да намери подходяща дума.
— Е, да, разбира се, че трябва да бъде достоен — съгласи се Уилям.
Донал забеляза, че принцът го изучава внимателно.
— Защо предлагате поста на мен? — попита той. — Има много по-опитни командири, известни, респектиращи имена.
— Точно затова се спрях на вас — отвърна Уилям без колебание. — Звездата им залязва. А вашата тъкмо изгрява. Къде ще бъдат тези старци след двадесет години? От друга страна вие… — той махна с ръка.
— Командир от такъв ранг…
— Нека го наречем върховен главнокомандващ. Длъжността съществува, а вие сте точно за нея. Ще разработя проект за междупланетен данък. Също така трябва да се създаде особен орган от трима човека, който да ви контролира. Не можем да ви предоставим неограничена власт.
— В този случай — нерешително каза Донал — ще се лиша от поста си в системата Процион.
— Ще се наложи. Трябва да отпаднат всички подозрения, че поддържате някоя от страните в конфликта.
— Не знам… — Донал все още се колебаеше. — В създалата се ситуация мога да изгубя новия пост по всяко време.
— За това не бива да се безпокоите.
— Ако приема длъжността, без съмнение ще си създам много врагове. Представете си, че работата не потръгне. Тогава няма къде да отида. Никой не би ме наел.
— Честно да си кажа, разочарован съм от вас, Донал. Нима не можете да предвидите и най-близкото бъдеще? — В гласа на Уилям се прокраднаха нетърпеливи нотки. — Нима не виждате неизбежната тенденция към обединяването на всички планети под властта на единно правителство? Подобна междупланетна организация обезателно трябва да поддържа свои въоръжени сили.
— При всички случаи аз оставам наемник. Това не ме задоволява. Искам да владея нещо. Например планета. Защо не? В състояние съм да управлявам една планета и да я защитавам — Донал се обърна към принца. — Ще получа ли вашата подкрепа?
Уилям се изсмя. Очите му бяха сурови като два камъка.
— Откровен сте.
— Такъв съм си — похвали се Донал. — Искате да взема участие в играта ви. Искате върховно командване. Много добре. Дайте ми една от планетите, които контролирате.
— Ако реша да ви дам планета, коя да бъде?
Донал облиза пресъхналите си устни.
— Ами… Да речем, Нова Земя.
Това предизвика бурен смях у принца. Донал замръзна.
— Само така ще се споразумеем — каза дорсаецът. — Благодаря за обяда.
Той стана, обърна се и тръгна към изхода.
— Чакайте!
Гласът на Уилям го спря. Принцът също се бе изправил.
— Отново ви подцених. Моля да ме извините. — Той хвана Донал за ръката. — Истината е, че не ме харесвате. Разбира се, че ви предлагам да станете нещо повече от обикновен наемник. Но всичко е напред, в бъдещето. Мога само да ви обещая това, което желаете.
— Не. Трябва ми нещо повече от голо обещание. Ще ми дадете договор, който ми предоставя властта над Нова Земя.