Уилям го изгледа и отново се разсмя.
— Донал, Донал… Извинете, но как да ви дам такъв договор? — Той разтвори ръце. — Когато Нова Земя стане моя, тогава ще подпишем договора. Сега…
— Засега само го напишете. Ще ми служи като гаранция.
Уилям престана да се смее. Очите му присвиха.
— Да поставя името си под такъв документ? За идиот ли ме считате?
Донал се смути. Усети враждебно презрение в гласа на събеседника си.
— Е, в такъв случай просто нахвърляйте текста на договора. Може и да не го подписвате. Но все пак ще имам нещо.
— Ще получите вещ, която може след време да ми докара неприятности. Надявам се да сте наясно, че никога няма да призная за днешния разговор — той просто не се е състоял.
— Въпреки всичко ще се чувствам по-уверен — покорно каза Донал.
Уилям повдигна рамене. Не направи опит да скрие презрението си. Пресече стаята и застана до бюрото.
— Щом настоявате… — Той натисна бутона на комуникатора и каза в микрофона: — Изпратете ми стенографистка!
Малко по-късно Донал излезе от стаята с неподписан договор в джоба. В коридора на хотела се натъкна на Анеа, която сякаш също излизаше.
— Откъде се появихте? — попита той.
Тя се обърна на другата страна.
— Не е ваша работа — заяви момичето.
Но изражението на лицето й не беше способно да скрие нищо. Това засили подозренията на дорсаеца. Дясната й ръка бе свита в юмрук. Хвана го и въпреки съпротивата лесно го отвори. В дланта й лежеше малък апарат за подслушване.
— Оставате си все така глупава — каза Донал и отблъсна ръката. — Много ли успяхте да чуете?
— Достатъчно, за да затвърдя мнението си за вас.
— Запазете си мнението до следващото заседание на конференцията.
Той се обърна и тръгна по коридора. Анеа гледаше след него. Внезапно я обзе предателска слабост, която не можеше да обясни с нищо.
Цяла нощ си повтаряше, че няма никакво желание да присъства на следващото заседание на конференцията. Но сутринта намери Галт и го помоли да я вземе със себе си в залата.
Маршалът й обясни, че по искане на Уилям сутрешното заседание ще бъде закрито. Обеща й веднага след приключване на работата да я информира за всичко. Наложи се да се примири.
Галт влезе в залата няколко минути след началото на дебатите. Уилям правеше предложение, което накара маршалът да наостри слух.
— …ще се утвърждава чрез гласуване на нашата конференция — говореше принцът. — Разбира се — той се усмихна, — по-късно правителствата ще ратифицират това предложение и евентуалният договор. Върховният контролиращ орган, който ще регулира само търговията и продажбите на договори на свободния пазар, ще удовлетвори изискванията на всички присъстващи. Освен това няма причина да поддържаме сегашното правителство на Нова Земя. Ние искаме на власт да се върне старото, законно правителство. Сигурен съм, че ако всички поддържаме това мнение, новото правителство ще бъде принудено да отстъпи. — Той се обърна към присъстващите. — Готов съм да изслушам възраженията ви, господа.
— Споменахте за въоръжени сили — обади се с мекия си глас Блейн Планиращият, — които ще поддържат този междупланетен орган. Създаването на подобни войски ще наруши принципа за независимостта на отделните планети. Едва ли ще одобрим съществуването на войска, чийто командир може да заеме спрямо някои от нас враждебна позиция. Накратко…
— Няма да признаем командир, който не поддържа изцяло принципите ни — прекъсна го Ърджън от Света Мария.
Гъстите вежди на Галт се събраха, придавайки му навъсено изражение. Като че ли Блейн и Уилям най-после се сблъскаха. Той погледна към Донал в очакване дорсаецът да потвърди предположенията му, но вниманието му отново бе привлечено от гласа на принца:
— Разбирам ви. Въпреки всичко мисля, че мога да отговоря на възраженията. Висшите офицери не са много. Всеки от тях е свързан с определена група, а това ще доведе до недоволство от страна на останалите участници в конференцията. Имаме нужда от човек, който е професионален военен, професионален войник. Пример за такъв човек, разбира се, е нашият дорсаец — той хвърли бърз поглед на Галт, който вече се бе намръщил, за да прикрие изумлението си. — Маршалът, благодарение на своя опит и авторитет, би бил наш общ кандидат, но… — Уилям поклати глава. — Сета разбира, че някои от вас ще са против тази кандидатура, защото той дълги години е свързан с Фрийланд. Затова ви предлагам един млад човек, който скоро се появи на политическата сцена и не е успял да се обвърже с някаква група. Имам предвид Протекторът на Процион Донал Грим.