Принцът посочи Донал и седна. Вълна от приглушени гласове заля залата. Донал вече бе на крака и чакаше да настъпи тишина.
— Няма да ви отнема повече от минута — каза той, когато говорът утихна. — Напълно съм съгласен с компромисното решение, предложено от принц Уилям. Защото съм убеден, че сред звездите трябва да има едно куче-пазач, което да пази цивилизацията ни от неприятности. — Той млъкна за малко и огледа делегатите. — За мен ще бъде чест да приема предложението на принца, но съм принуден да откажа заради един документ, който ми попадна. Сигурен съм, че в тази зала има поне още пет-шест документа с аналогично съдържание. — Отново спря да говори, за да може казаното да стигне до съзнанието им. — Отказвам се от предложението и напускам конференцията в знак на протест срещу този документ. Мога да приема този пост само доброволно и с чисти ръце. Довиждане, господа!
Донал кимна и тръгна към изхода. При вратата спря и извади от джоба си недописания и лишен от конкретни имена договор, който вчера му даде Уилям.
— Между другото, ето за какво става дума. Може би това ще ви заинтересува?
Той излезе, но не отиде в стаята си, а се отправи към кабинета на Галт. Роботът при вратата го пусна и той влезе, очаквайки да намери стаята празна. Но вътре завари Анеа, седнала пред шахматната дъска. Донал спря и се поклони.
— Извинете, исках да изчакам Хендрик тук. Ще отида в друга стая.
— Не, не — тя стана. — Аз също го чакам. Приключи ли заседанието?
— Не.
Тя се намръщи, но преди да успее да каже нещо, отвън се чуха забързани стъпки и в стаята влезе Галт. По лицето му личеше, че е много възбуден.
— какво стана? — попита момичето.
— А? Какво? — Вниманието му беше приковано в Донал. Чак сега забеляза Анеа. — Не ви ли разказа какво стана преди да излезе?
— Не — тя сърдито погледна младия дорсаец.
Галт набързо разказа всичко. На лицето й се появи недоволно изражение. Обърна се към Донал, но преди да успее да попита, той се обади:
— А след като излязох?
— Да ги бяхте видели! — гласът му беше весел. — Хванаха се за гърлата. След това зрелище се чувствам доста по-млад. — Галт се засмя. — Кой ти предложи този договор? Уилям?
— Нищо не съм казал.
— Да. Няма значение. Можеш ли да предположиш какво стана после? Как приключи всичко?
— Избрали са ме за върховен главнокомандващ.
— Но… — Галт беше искрено учуден. — Откъде знаеш?
Донал тъжно се усмихна. Преди да успее да отговори, до ушите на мъжете достигна яростен вик. Беше Анеа, с бледо и напрегнато лице.
— Трябваше да се сетя — каза тя с тих и зъл глас. — Трябваше да съм сигурна.
— Да се сетите? Да сте сигурна? — Галт местеше погледа си от Анеа към Донал и обратно.
Анеа не сваляше очи от Донал.
— Ето какво сте имали предвид, когато ми казахте да изчакам днешното заседание. Надявахте се, че тази… тази машинация ще промени мнението ми за вас, така ли?
Лека сянка премина през непроницаемия поглед на Донал.
— Аз по-добре знам защо правя всичко това — спокойно каза той. — Ако считате, че необходимостта…
— Благодаря — прекъсна го тя. — И без това съм затънала до шия. — Обърна се към Галт и каза: — Ще ви се обадя по-късно, Хендрик.
След което напусна стаята.
ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — I
След организирането на свободният пазар, контролиран от междупланетните въоръжени сили под командването на върховният главнокомандващ Донал Грим, цивилизованите планети се радваха на необичаен мир в продължение на две години, девет месеца и три дни по абсолютното летоброене. Рано сутринта на четвъртия ден Донал се събуди от нечие докосване по рамото.
— Какво има? — попита той, вече разсънен.
— Сър — беше гласът на Лий. — Пристигна куриер. Казва, че съобщението му не търпи отлагане.
Донал се облече и тръгна след Лий. Преминаха през цялото жилище, предоставено на главнокомандващия в Тоби Сити, на Касида, и излязоха в градината. Куриерът търпеливо чакаше.
— Нося ви съобщение, сър. Но не разбирам какво означава.
— Няма значение. Докладвайте!
— Трябва да ви предам следното: „Сивият плъх се измъкна от лабиринта и дръпна бялата ръчка“.
— Ясно. Благодаря ви.
— Довиждане — поклони се куриерът и излезе, съпроводен от Лий.
Когато ординарецът се завърна, видя, че Донал не е сам. В стаята се намираше и чичо му Ян Грим, напълно екипиран и въоръжен. Донал тъкмо слагаше на кръста си колана с оръжието.
— Вземете и вашия колан, Лий — каза Донал. — Има два часа до разсъмване, а тогава ще се наложи да постреляме. След това може да бъда обявен за престъпник, преследван навсякъде, освен на Дорсай. Вас ви чака същото. Ян, свързахте ли се с Лудров?