— Да — отвърна чичото. — Намира се в дълбокия космос с целия флот. Каза, че би могъл да задържи корабите там не повече от една седмица.
— О’кей. Да тръгваме!
Излязоха на улицата и се отправиха към въздушната платформа, която ги очакваше. И докато се придвижваха към космодрума, Донал мислеше какви промени могат да настъпят за седем дни по абсолютното летоброене. Седем дни…
Корабът ги очакваше. Когато се приближиха, долният люк се отвори и излезе капитан, чието лице бе покрито с белези.
— Към Коби, капитане!
— Слушам, сър! — капитанът се наведе към малък, покрит с решетка отвор в стената. — Командна каюта, Коби!
Тръгнаха към залата за отдих. След малко от коридора влезе малка автоматична масичка с кафе.
— Ян, представям ви капитан Коруна Ал Мен. Кор, това е чичо им Ян Грим.
— Дорсай! — каза Ян и стисна ръката на капитана.
— Дорсай! — отговори Ал Мен.
— Кога ще пристигнем на Коби? — попита Донал.
— Най-малко след осемнадесет часа — каза капитанът след кратък размисъл.
— О’кей. За операцията ще ми бъдат необходими десет човека и добър офицер.
— Аз — веднага се отзова Ал Мен.
— Капитане, мисля… Добре, вие и още десет човека. — Донал извади от джоба си някакъв чертеж. — Погледнете тук. Налага се да сте запознати отлично с разположението на обекта.
Чертежът представляваше план на подземно жилище на Коби. Цялото население на планетата живееше под повърхността. Планът показваше жилище от осемнадесет стаи, оградено от градина и двор. Придвижването по подземни пътища гарантираше изненадата при нападението.
След като приключи с разясненията, Донал връчи чертежа на Ал Мен, за да инструктира хората си. След това се обърна към Ян и Лий и им препоръча да поспят.
— Наближаваме планетата. Искате ли да чуете новините?
— Да — отвърна Донал.
„… току-що ни съобщиха, че боеве се водят на следните планети: Венера, Касида, Нова Земя, Фрийланд, Асоциация, Хармония и Света Мария. Принц Уилям е предложил да се използват войските му като полицейски сили при потушаване на безредиците. Чухте новини. Очаквайте подробности след петнадесет минути.“
— Добре. Колко остава до кацането? — поинтересува се Донал.
— Около един час — отвърна Ал Мен. — Имате ли координатите на мястото, където трябва да се спуснем?
— Елате в командната каюта — кимна Донал.
Кацнаха на лишената от атмосфера планета точно пред шлюза на един от транспортните тунели.
— Отлично — Донал се обърна към малкия отряд и продължи: — Искам в операцията да участват само доброволци. Затова ви давам още една възможност да размислите и да се откажете, без да се притеснявате от последствията. — Никой не се обади. — О’кей. Ето какво ни предстои. Излизаме през товарния люк и се придвижваме до шлюза на тунела. Не трябва никой да ни забележи. Ясно? — Той ги огледа един по един и накрая каза: — Тръгваме!
След като преминаха шлюза, попаднаха в лабиринт от толкова тесни тунели, че се наложи да се движат в колона по един. По стените се виждаха ниши, натъпкани със сложна апаратура. Тук-там по тавана светеха лампи. Водени от тази оскъдна светлина, групата полека се придвижваше, докато най-сетне стигнаха до градината. Пред тях беше зданието, от него струеше мека светлина.
— Двама да останат на входа — прошепна Донал. — Останалите — след мен!
Ниско приведени, те претичаха през градината до стълбата, по която се качиха на обширна веранда.
— Трима остават тук — шепнешком каза Донал.
Отрядът тихо влезе в осветената стая. Минаха през няколко помещения, без да срещнат никого. Изведнъж, без никакви признаци, попаднаха на засада.
Членовете на екипажа искаха да се хвърлят на пода и да открият огън, но не успяха. Бяха изгорени. Обаче тримата дорсайци се спасиха въпреки съвършено неочакваната атака. Техните отработени рефлекси и специалните тренировки ги правеха съвършени, почти неуязвими войници. Реагираха моментално и преди да осмислят действията си вече бяха отскочили до стената, а от там — при вратата, която затвориха. Стаята потъна в мрак. Започна ръкопашен бой.
Засадата бе устроена от осем човека, но никой от тях, дори и по двойки, не би се справил с едни дорсаец. Освен това дорсайците имаха едно важно предимство — те инстинктивно се разпознаваха в тъмното и се групираха без нужда от допълнителни разговори. Общото впечатление бе, че трима зрящи се бият с осем слепци.
Донал бързо се справи с противниците си и побърза да помогне на чичо си. Ян все още не можеше да надвие един от враговете. Донал се приближи и разбра защо — чичо му се биеше с дорсаец. Той го хвана за едната ръка, Ян направи ключ на другата и човекът се оказа безпомощен.