Качиха се в четириместна платформа и тръгнаха. Кацнаха в градината на резиденцията. Донал поръча на Лий да го чака отвън, а самият той се упъти към сградата. Мина под красива арка и се озова в малка приемна зала, където завари Анеа. Лицето й беше бледо, но спокойно.
— Къде е той? — попита Донал.
Тя се обърна и посочи вратата в другия край на залата.
— Затвори се там, когато започна десанта на вашите войски. Оттогава никой не го е виждал. А аз не успях да замина.
— Да-а — Донал огледа вратата. — Сигурно не му е било леко.
— Да не би да се безпокоите за него? — гласът й звучеше рязко.
— Безпокоя се за всеки — тихо отвърна той.
Приближи се до вратата и я докосна с ръка. Тя се отвори. Донал неочаквано усети, че изстива.
В дъното на стаята, зад покрито с документи бюро, седеше Уилям. Той се изправи, когато видя Донал.
— Най-после сте тук — спокойно каза принцът. — Беше добра операция. Мъдър ход, признавам. Не ви дооцених още при първата ни среща. Това също трябва да го призная. Победен съм.
Донал се приближи до бюрото и се вгледа в безизразното лице на Уилям.
— Сета е под мой контрол — каза той. — Вашите войски на другите планети бездействат. Договорите им и хартията, върху която са написани, не струват нищо. Не биха предприели каквито и да е действия без ваша заповед.
Уилям го погледна с толкова необичаен поглед, че Донал настръхна.
— Вие сте болен — каза дорсаецът.
— Да, не съм здрав — принцът уморено разтърка очи. — Прекалено много работих в последно време. Оказа се, че сметките на Моунтър са били верни. Ненавиждам ви — изведнъж повиши глас той. — Няма друг човек, който да ненавиждам толкова, колкото вас.
— Елате — Донал протегна ръка. — Ще ви заведа там, където ще ви помогнат.
— Не, не, почакайте — Уилям се дръпна. — Първо трябва да ви покажа нещо. Веднага след като ми докладваха за десанта, разбрах, че е настъпил краят. Оттогава чакам цели десет часа. Дълго очакване, нали? — Той рязко се приближи до вратата на съседната стена и натисна бутона. — Но през това време си имах занимание… Погледнете това!
Вратата се плъзна встрани. Донал погледна. В малка стаичка висеше човек, когото едва разпозна. Лицето му бе обезобразено.
Беше брат му Мор…
ПАЦИЕНТ
Проблясъците на яснота отново и отново започнаха да се връщат. Отново и отново го зовяха тъмните области, в които блуждаеше. Но до този момент той беше зает. Чак сега започна да се вслушва в гласовете. Успя да различи нежния глас на Анеа, спокойния глас на Сейън, бащински загрижения глас на Хендрик, а и още един, принадлежащ на някой непознат…
Макар и неохотно, успя да накара съзнанието да се заслуша. Това беше огромен океан, на който по-рано не обръщаше внимание.
— Донал — гласът, който го повика, принадлежеше на Сейън.
— Буден съм — отвърна Донал.
Отвори очи. Видя белите стени на болничната стая и леглото, на което лежеше. До него бяха седнали Анеа, Сейън и Галт. Малко встрани стоеше дребен човек с мустаци и бяла престилка — един от психиатрите на Екзотика.
— Трябва да почивате — обади се лекарят.
Донал го погледна. Медикът сведе очи.
— Благодаря ви, докторе, но вече се чувствам напълно здрав — каза дорсаецът с усмивка. След това се обърна към тримата до леглото. — Между другото, защо съм тук?
— Намерили са те в безсъзнание — заговори Галт. — До теб е бил Уилям. Лицето му е било изкривено от болка, а не са намерили рани. Дори по-късно, след основен преглед, не са открили увреждания на вътрешни органи. Според тукашните специалисти той е бил атакуван умствено — не хипнотизиран, а нещо много повече. Така и не разбраха какво се е случило там. Ти си бил напълно изтощен, дори много под възможния минимум. Но само психически. Лекарят е готов да се закълне, че не е виждал подобно нещо. Обаче не е виждал и такива възстановителни способности. Твърди, че изобщо не те е лекувал — не би могъл, даже и да иска. Сам си се измъкнал.
— Донал… — започна Сейън.
— Да, да, спомних си — внезапно го прекъсна дорсаецът.
Мор — неузнаваем… Ярост… Отмъщение… Заповед… Уилям — сгърчен… Тъмнина… Пустош…
— Сетих се — тихо повтори той.
— Донал — гласът на Сейън беше неузнаваем.
Пациентът го погледна. Свързващият не издържа и сведе очи. Единствено Анеа отвърна на погледа му с детска чистота.
— Не сега, Сейън. Не е дошло времето — каза Донал. — Къде е Уилям?
— Един етаж под нас — Сейън все пак се реши да попита: — Какво направихте с него?
— Заповядах му да страда, силно да страда. Но не бях прав. Сгреших. Заведете ме долу.