В стаята лежеше човек, когото бе трудно да познаеш. Лицето му бе изгубило човешкия си облик поради невероятната болка, която изпитваше. Кожата бе изпъната и посивяла, очите му се мятаха и не разпознаваха нищо.
— Уилям — Донал се приближи до леглото. — Всичко, свързано с Мор, е забравено. Всичко е наред. Сега вече всичко е наред.
Постепенно напрежението изчезна от лицето на болния, погледът му се спря на Донал.
— Мисля, че ще ви намерим и работа — Донал махна ръката си от челото на принца.
Уилям дълбоко въздъхна. Очите му се затвориха. Заспа.
ДОНАЛ
Този мъж рязко се отличаваше от другите. Засега само няколко човека знаеха това. Трябваше да се намери нещо, което да послужи като гръмоотвод на тази репутация, с други думи — да я обезвреди.
Донал чу гласа на Анеа.
— Сейън е тук. Не искате ли да поговорите с него?
— Малко по-късно — отвърна той.
Откъсна се от своите мисли и се заслуша в разговора между Анеа и Сейън.
— …премина през залата — говореше Свързващият, — каза тук една дума, там — друга, след което всичко бе в ръцете му.
— Представям си — каза Анеа. — Той се откроява сред пламъците като атомен огън. Слабото им светене бледнее в сравнение с неговия блясък.
— Не съжалявате ли?
— Да съжалявам ли?! — Щастливият й смях обезмисли въпроса. — За какво да съжалявам? Какво имате предвид?
— Трябва да ви разкажа някои неща. Какво знаете за историята на собствените си гени?
— Всичко.
— Не е така. Знаете само, че сте била създадена с определена цел — Сейън протегна ръката си напред, сякаш просеше помощ. — Знаете ли какво се криеше зад разчетите на Моунтър? Заплаха за човечеството като цяло. То може да се възстановява, както отделните негови части. Но ако се променят условията за съществуване на цивилизацията… Човечеството може да се управлява, като се подлагат хората на физическо и емоционално въздействие. Ако температурата в стаята се повиши, сваляме връхните си дрехи. В това е тайната на властта на Уилям. Точно такава беше и науката на Моунтър. Нашите учени също стигнаха до извода, че човечеството може и трябва да бъде направлявано в развитието си, но по друг начин. Те разглеждат цивилизацията като обект, който може да бъде управляван чрез частите, чрез индивидите. Постановката е, че обекта се променя, когато се променят съставните части — в случая хората. Установихме, че ключът към подобно регулиране е генния подбор — от една страна естественият, случаен подбор, от друга — изкуственият, контролиран…
— Това е така — намеси се Анеа.
— Не-е — бавно поклати глава Сейън. — Сгрешихме. Остана ни само удоволствието да обясним грешката си. Оказахме се в положението на историци. Изменението на гените е възможно, но само на малки порции. Расата не може да се промени изведнъж и напълно. Работим само над тези гени, които познаваме или за които се досещаме. Това ни отдалечава от гените, които сме видели, но не сме разпознали, и прави невъзможна работата с тези, за които дори не предполагаме. А на нас ни трябват абсолютно нови гени. Съвършено нова комбинация. Промяната на расата чрез промяна на индивидите е извънредно труден процес. Всичко, което можем да направим, е да развиваме, стабилизираме и укрепваме наследствените гени на прадедите ни. Вие, Анеа, трябва да знаете по-добре от всички, че Уилям принадлежеше към онази малка група хора, които са двигатели на историята и нейни победители. Те не се поддават на контрол. Сега ще ви съобщя нещо много важно. Тук, на Екзотика, обърнахме внимание на Уилям, когато не беше навършил двадесет години. Бе взето решение да подберем необходимите гени. Резултатът сте вие.
— Аз?! — тя застина, втренчила поглед в него.
— Да, вие… — Сейън леко наклони глава. — Никога ли не сте си задавали въпроса защо толкова яростно се противопоставяте на всяко начинание на Уилям? И защо той толкова упорито държеше договора ви? И защо ние позволявахме тези нещастни отношения да продължават и преподписвахме договора?
— Да, защо? Не разбирам.
— Вие трябваше да сте допълнение към Уилям в психологичен аспект. — Сейън въздъхна. — Неконтролируемите му постъпки трябваше поне отчасти да се уравновесят от присъствието ви. Неизбежният брак между вас — точно това беше нашата цел — би трябвало да доведе до смесване на двете натури. Разбира се, резултатът от този брак би трябвало да е нещо изключително… или поне така се надявахме.
Анеа потрепери.
— Никога не бих се омъжила за него.
— О, щяхте да го направите — увери я Сейън. — Бяхте предназначена — извинете ме за грубата дума — за мъжа, покорил Галактиката. — Напрежението в гласа му спадна, в очите му се появи пламък. — Беше много трудно да го постигнем. Използвахме най-древния и най-силен женски инстинкт — стремежът да принадлежиш на най-силния мъжкар. Висшата цел на жената е да роди дете от такъв мъж.