— Нищо конкретно — призна Сейън. — От друга страна, в подобно познание няма нищо лошо. Но ако не сме в състояние да открием новото, тази мутация би изчезнала без възможност да се утвърди.
— Не мога да се съглася с вас — възрази Донал. — Аз съм този свръхчовек, притежаващ свръхзнание — моята интуиция. Това е единствената ми странност, обаче с нея се издигам над всички човешки способности.
Сейън се разсмя.
— Моето мнение е, че тази интуиция не ви донесе нищо хубаво. Дори не бяхте в състояние да се справите с нея, поне в началото. Толкова отдавна не съм прилагал в споровете методът на Сократ, че едва го познах, когато бе използван срещу мен.
— Може би подсъзнанието ви не желае да признае моите способности?
— О, не, стига толкова. Спечелихте, Донал. Все пак благодаря за разговора — усмихна се Сейън. — Благодаря ви, Донал. — Той помълча, но дорсаецът не се обърна. — Лека нощ.
— Лека нощ — Донал се заслуша в отдалечаващи се стъпки на Свързващия.
— Лека нощ — каза Сейън в залата.
— Лека нощ — отвърна Анеа.
Тишината погълна стъпките на Сейън. Донал не помръдваше. Почувства до себе си Анеа.
— Само интуиция — повтори той шепнешком. — Само…
Погледна неизвестните звезди като човек, застанал в утринната роса на полето в началото на дълъг трудов ден, когато спокойствието на вечерта е толкова далеч. И видя това, което никой — дори Анеа — не можеше да види. Бавно отпусна очи. Завъртя се и докато се обръщаше, особеното изражение изчезна от лицето му. Както каза Анеа, той криеше своя блясък от хората, за да не ги ослепи. Хвърли последен поглед към неизвестното, към бъдещето на човечеството.