— Здравейте, сър! Надявах се да ви видя преди старта, но не ми остана време. Нося писмо до вас от баща ми, Ичан Кан Грим. Аз съм вторият му син Донал.
Сините очи на дорсаеца, хладни като вода в река през зимата, се впериха в Донал. Няколко мига положението беше крайно напрегнато. Маршалът сякаш се чудеше какво да избере — дорсайският патриотизъм (плюс любопитството) или възмущението от наглостта на Донал. След това крепко стисна протегнатата ръка.
— Значи още си спомня за Хендрик Галт? — усмихна се той. — Вече доста години не съм чувал нищо за Ичан.
Донал почувства как по гърба му пропълзя хлад. Хендрик Галт, първият маршал на Фрийленд, беше единственият човек, с който се реши да се запознае, макар и с лъжа.
— Изпраща ви поздрави, сър. След обяд мога да ви донеса писмото и да го прочетете.
— Разбира се — отвърна маршалът. — Ще ме намерите в каюта Х 19.
Донал продължаваше да стои. Би било трудно да продължи разговора, но спасението дойде от другия край на масата. Впрочем той очакваше да се случи нещо подобно.
— Може би нашият млад приятел ще се съгласи да сподели трапезата ни, преди да го отведете в каютата си, Хендрик? — каза човекът със сивата коса.
— Ще бъде чест за мен — бързо отговори Донал.
Придърпа едно кресло и седна, като вежливо кимна на останалите около масата. Погледът му срещна очите на момичето. Изражението им бе сурово, проблясваха като изумруди в гранит.
НАЕМНИК — II
— Анеа Марлевана — Хендрик Галт започна да представя на Донал сътрапезниците си. — Джентълменът, който ви покани, е принц Уилям от Сета, президент на планетата.
— Оказвате ми голяма чест — смотолеви Донал и се поклони.
— …това е моят адютант Хюго Килиън.
Донал и офицерът от Фрийланд се поздравиха.
— …и Ал-Дер Моунтър от Нептун.
Разплутият в креслото млад човек вяло махна с ръка за поздрав. Черните му очи рязко контрастираха със светлите вежди и почти бялата коса. За миг погледът му се проясни, стана изпитателен и пронизващ, но в следващият момент отново се отпусна назад и се потопи в равнодушна неподвижност.
Галт каза с насмешка:
— Ар-Дел се подготвя за последните си изпити на Нептун. Неговата специалност е социалната динамика.
— Точно така — обади се младежът с нещо средно между въздишка и смях. — Да, да, разбира се, точно така.
Вдигна тежката чаша и заби нос в златистото й съдържание.
— Ар-Дел! — сивокосият Уилям го погледна с лек упрек.
Ар-Дел вдигна изпитото си бледо лице и погледна към принца. Изпусна една от своите въздишки, приличащи на смях, и пак се зае с чашата.
— Успяхте ли да се завербувате вече някъде, Донал? — попита адютантът.
— Вие сте истински дорсаец — с усмивка каза Уилям от другият край на масата. — Винаги готови за действие, нали?
— Ласкаете ме, сър — отговори Донал. — По време на битка винаги има по-голяма възможност за изява, отколкото в гарнизонната служба. При равни други условия, разбира се.
— Вие сте прекалено скромен — отбеляза Уилям.
— Несъмнено — внезапно се обади Анеа. — Удивително скромен.
Уилям отправи въпросителен поглед към момичето.
— Анеа, постарай се да не показваш своето високомерно презрение към този приятен млад мъж. Сигурен съм, че Хендрик и Хюго ще се съгласят с мен.
— О, да, разбира се, че ще се съгласят — отговори Анеа и ги погледна. — Много ясно, че ще се съгласят.
— Какво пък — въздъхна Уилям. — Налага се доста неща да прощаваме на избраниците. Що се отнася до мен, трябва да ви призная, че съм в достатъчна степен мъж и също толкова дивак, за да обожавам битките. А… ето, че обядът пристигна.
На масата се появиха препълнени табли. Имаше за всички, освен за Донал.
— Направете си поръчката сам — каза Уилям.
Донал се наведе над комуникатора и започна да поръчва. През това време останалите хванаха приборите и се заеха с обяда.
— Бащата на Донал съученик ли ви беше? — попита Уилям след първото ястие.
— Беше моят най-близък приятел — отвърна маршалът.
— Така ли? — Уилям внимателно взе с вилицата парченце нежно бяло месо. — В това отношение просто завиждам на дорсайците. Вашата професия ви позволява да поддържате дружески отношения и емоционалният контакт не се смесва с ежедневната дейност. — Той махна с тънката си загоряла ръка. — В областта на търговията не е възможно никакво приятелство.
— Може би това зависи от човека — отговори маршалът. — Не всички дорсайци са войници. Вие сте принц, но не всички жители на Сета са предприемачи.