— Това ми е известно — погледът на Уилям се добра до Донал. — Какво е вашето мнение, Донал? Вие сте прост наемник. Или имате някакви стремежи?
Въпросът беше директен, макар и много деликатно зададен. Донал реши, че искреност с доза користолюбие ще бъде най-правилният тон на отговора.
— Искам, разбира се, да стана известен — каза той, усмихна се смутено и добави: — И богат.
Улови намек за леко облаче върху лицето на Галт. Но сега не му беше до това. Имаш си много по-важна работа. Можеше и по-късно да изясни причината за недоволството на генерала. Сега най-важното бе да поддържа интереса на Уилям към себе си.
— Много интересно — вежливо каза принцът. — Как възнамерявате да стигнете до това приятно състояние?
— Надявам се да набера нужният опит на чуждите планети — отвърна Донал. — Все някога ще ми се удаде случай да се проявя.
— Божичко, и това е всичко? — попита Хюго и се разсмя, приканвайки и другите да се присъединят.
Въпреки това Уилям остана сериозен, макар че Анеа присъедини презрителната си усмивка към адютанта, а Ар-Дел свирна.
— Не бъдете толкова зъл, Хюго — каза Уилям. — Харесва ми позицията на Донал. Когато бях млад имах същото настроение. — Той се усмихна на Донал. — След като поговорите с Хендрик трябва да се срещнем. Харесвам хора с широк размах.
Донал и Галт вървяха един зад друг по коридора. Скрит зад широките рамене на маршала, Донал почти се стресна от въпроса:
— Е, какво мислите за тях?
— Сър? — отзова се Донал. Колебаеше се. Реши да избере най-безопасната тема за разговор. — Малко съм удивен от момичето.
— Анеа? — Галт спря пред вратата с номер 19.
— Мислех, че избраниците от Кълтис трябва да са… — Донал се запъна, докато намери необходимата дума, — трябва да са… да се владеят по-добре.
— Тя е съвършено здрава, нормална и много умна. Все пак това са само възможности — отбеляза маршалът. — Вие какво очаквахте?
Отвори вратата, пусна Донал да мине и сам влезе. Вратата веднага се затвори зад него. Когато се обърна, лицето му имаше суров вид, а в гласа се чуха резки нотки:
— Може ли да видя писмото?
Донал въздъхна. По време на целия обяд се опитваше да разгадае характера на Галт. Всичко зависеше от това как маршалът ще възприеме неговият честен отговор.
— Няма никакво писмо, сър. Дори ми се струва, че баща ми никога през живота си не ви е срещал.
— И аз мисля така — отвърна Галт. — Тогава защо е всичко това?
Той пресече стаята, извади нещо от чекмеджето и Донал с учудване видя как маршалът пълни с тютюн една древна лула.
— Заради Анеа, сър. Не съм срещал по-глупав човек до сега.
И той кратко, но изчерпателно разказа за произшествието в коридора. Облегнат на ръба на масата, Галт слушаше и пускаше колелца от дим, които веднага се разсейваха от полъха на климатичната инсталация.
— Ясно — каза маршалът, когато Донал завърши. — Съгласен съм, че постъпката й е глупава. Но защо вие се държахте като последен идиот?
— Аз ли, сър? — искрено се удиви Донал.
— Вие, разбира се, кой друг? — Галт извади лулата от устата си. — Кой сте вие, че си пъхате носа в междупланетните конфликти, след като току-що сте завършил училище? Какво възнамерявате да правите оттук нататък?
— Нищо — отвърна Донал. — Просто исках малко да смекча тази нелепа и опасна ситуация, в която се оказа момичето. Нямах намерение да влизам в конфликт с Уилям. Очевидно е, че той е истински дявол.
При тези думи Галт отвори уста от учудване. Лулата падна и той бе принуден да я хване във въздуха.
— Кой ви каза това?
— Никой. Но нима не е така?
Маршалът остави лулата на масата и стана.
— Така е, но това не е очевидно за деветдесет и девет процента от хората — възрази той. — Как разбрахте вие?
— За всеки човек — обясни Донал — може да се съди по това с какви хора се заобикаля. А този Уилям има свита от спомени и разбити хора.
Галт се наежи.
— Мен ли имате предвид?
— Не, разбира се. Все пак вие сте дорсаец.
Маршалът се отпусна. Усмихна се тъжно, разпали лулата и се замисли.
— Гордостта ви от общият ни произход действа успокояващо. Продължавайте. Значи само по този признак определихте характера на Уилям, така ли?
— О, не, разбира се — отвърна Донал. — Помислете. Избраницата от Кълтис иска да унищожи договора си с него. А инстинктът на избраниците е вроден. Уилям изглежда толкова блестящ, че засенчва и Анеа, и този Моунтър от Нептун, които според мен има повече акъл и от Уилям, и от всички останали.
— И по този блясък вие познахте дявола?