— Не е точно така — търпеливо обясни Донал. — Ако човек има такива интелектуални способности, той е по-склонен към добро или към лошо от другите. Ако клони към злото, той умее добре да го прикрива дори от най-близкото си обкръжение. Но тогава се налага да се прави на добър, особено пред непознати. Ако наистина е добър, тогава не би било нужно да го демонстрира толкова настойчиво.
Галт извади лулата от устата си и тежко въздъхна. Втренчи се в Донал и попита:
— Да не сте роден на Екзотика?
— Не, сър. Майка ми е от Мар, както и майката на майка ми.
— Това умение… — Галт замислено въртеше лулата в дебелите си пръсти. — Това умение… да четете характерите… това от майка ви ли сте го наследили или е ваше постижение?
— Не зная, сър. Струва ми се, че всеки би направил тези изводи, ако помисли малко.
— Обаче болшинството от нас не са способни на това — каза Галт. — Седнете, Донал. Радвам се да ви видя.
Седнаха един срещу друг в креслата. Маршалът отново се зае с лулата.
— Сега слушайте — каза той. — Вие сте най-странният младеж, когото съм срещал. Просто не знам какво да правя. Ако бяхте мой син, щях да ви поставя под карантина, да ви изпратя в къщи и да не ви пускам сред звездите преди да са изминали десет години. — Вдигна нетърпеливо ръка и застави Донал, който вече бе отворил уста, да замълчи. — Да, знам, че вече сте мъж и никой не може да ви направлява против вашата воля. Но начина на действие, който приложихте спрямо мен, имаше шанс за успех едно на хиляда. Вижте какво, момчето ми. Вие нищо, ама нищо не знаете за другите светове, освен за Дорсай.
— Защо? Съществуват четиринадесет планетарни правителства, без да се броят анархичните организации на Земята на Дунин и на Коби…
— По дяволите правителствата! — грубо го прекъсна Галт. — Забравете тези глупости! В ХХV век правителствата са просто едни механизми. По-важни са хората, които управляват тези механизми. Блейн на Венера, Све Холман на Земята, Елдър Брайт на Хармония и Сейън от Кълтис на Екзотика.
— А генерал Коумал? — започна Донал.
— Нищо! — рязко каза Галт. — Как може един дорсаец да означава нещо, когато всяка една област на планетата със зъби и нокти се стреми към независимост? Не, аз говоря за хората, които управляват звездите. Споменах някои от тях, има и други. — Той дълбоко въздъхна. — Сега какво мислите за нашият търговски принц и президент на Сета? Какво място заема той сред тях?
— Сигурно е равен с тях.
— Най-сетне! — каза Галт. — Най-сетне. Нека не ви заблуждава факта, че се движи с обикновен пътнически кораб и че го придружава само онова момиче от Кълтис. Той е собственик на кораба, капитана, екипажа, а сигурно и на половината пътници.
— А вие и вашият адютант? — малко по-рязко попита Донал.
Лицето на маршала застина, но отново се отпусна.
— Честен въпрос — промърмори той. — Но мисля, че би трябвало повече да се интересувате от нещата, касаещи вас лично. Въпреки това ще ви отговоря. Аз съм Първи маршал на Фрийланд, но освен това съм дорсаец. Аз съм наемник като всички други и нищо повече. Наехме пет дивизии за Първата Дисидентска Църква на Хармония. Отивам да проверя тяхната подготовка и снаряжение. Договорът бе сключен с посредничеството на Сета. Затова и Уилям е тук.
— А адютантът? — настоя на своето Донал.
— Какво ви интересува? Той е от Фрийланд, професионалист, добро момче. Ще командва част от нашите сили, когато започнем да действаме на Хармония.
— Отдавна ли е с вас?
— Близо две години.
— Наистина ли е добър професионалист?
— Да, по дяволите, разбира се! В противен случай не би бил мой адютант. Защо разпитвате така за него?
— Предизвика в мен… предчувствие. Но засега не мога да го формулирам.
Галт се разсмя.
— У вас се проявява характера на прадедите ви от Мар. Виждате под всеки камък змия, така ли? Повярвайте ми — Хюго е честен войник. Може би има донякъде лош вкус, но това е всичко.
— Налага се да се съглася с вас — неохотно продума Донал. — Извинете, че ви прекъснах. Искахте да кажете нещо за Уилям.
— Да — Галт се намръщи. — Ще ви кажа кратко и ясно: момичето не е ваша работа. Уилям — също. Оставете ги. Ако се появи възможност, ще ви намеря…
— Благодаря ви — каза Донал. — Но ми се струва, че Уилям ще ми направи предложение.
— Кълна се в ада, момче! — възкликна Галт след секунда. — Защо мислите така?
— Още едно от моите предчувствия. Без съмнение съм го наследил от марските си предци.
Донал стана и подаде ръка на маршала:
— Сър, благодаря за предложението и съветите. Мога ли да разчитам да поговорим отново, ако се наложи?