— Приятно ми е. Сок.
— Какво изследвате?
— Мислиш ли, че е разрешено да обсъждаме тази тема?
— Иначе не биха ни оставили в една стая.
— Вероятно ни наблюдават — предположи Сок.
Анакс го одобри. Първите й впечатления обикновено не я подвеждаха. Държеше се топло. Несъмнено беше приятен човек.
— Трудни въпроси ли ти задаваха? — попита го Анакс.
— Доволен съм от повечето. Затрудни ме един, свързан с етиката. Не ми е по специалността. Но да не се задълбочаваме.
— Същото се случи и с мен.
Сок видимо се поободри. Погледна я изучаващо. Наведе се рязко към нея, а Анакс изненадано се отдръпна. С едва доловим приглушен глас Сок промърмори:
— Внимавай. Знаят повече, отколкото си мислиш.
Изправи се и се вгледа в нея, но тя замълча. Не го познаваше. За какъв се смята? Защо поема такъв риск? Точно в този момент, сякаш да подчертае опасността, вратата се плъзна настрани.
Втори час
Анакс тихо прекрачи прага, отбягвайки очите на Сок. Погледна към екзаминаторите. Чувстваше се по-напрегната отпреди. А те — и тримата — изглеждаха сякаш изобщо не се бяха помръднали от местата си. Опита се да си представи разговора им.
Председателят на комисията я изчака да заеме мястото си и веднага зададе следващия въпрос. Все едно почивката бе плод на въображението й.
— Какви обстоятелства довеждат до ареста на Адам?
— Подробностите около задържането му са предвидими. Както вече споменах, действията му при спасяването на момичето — по очевидни причини познато в историята като Ева — по-скоро изглеждат спонтанни, отколкото планирани. Както при всеки случай на наложителна екзекуция, записите от кулата от периода преди убийството на Джоузеф са изслушани внимателно и размяната на ролите по време на инцидента събужда подозрение. Експертите, изпратени да огледат морското ограждение, констатират човешка намеса. Проследяват опитите на Адам да осигури храна и вода и макар той да използва открадната регистрационна карта, го поставят под непрекъснато наблюдение. Активират проследяващия му чип и когато на следната нощ се измъква от спалнята, цял карантинен военен взвод тръгва по петите му.
— Не ви ли се струва нелогично технически грамотен човек като Адам да не знае за проследяващия чип? — намеси се изпитващият.
— Спори се много какво е мотивирало действията на Адам в онзи момент. И отново плод на конспиративните теории е предположението, че хората са способни да контролират стриктно събитията. Аз смятам, че ситуацията се усложнява бързо и неочаквано. По онова време Адам е по-скоро един уплашен човек.
Действал е по съвест и изведнъж светът му започва да се разпада с шеметна скорост.
— Романтична интерпретация.
— Напротив — прагматична. Адам е в клопка. Знае, че няма към кого да се обърне, ала е направил своя избор и е отговорен за живота на спасеното момиче. И така, напълно безразсъдно довежда силите за сигурност до пещерата, където тя е скрита, и военните атакуват.
— Какво се случва в пещерата?
— Съмнявам се, че някога ще узнаем със сигурност. На военните строго е заповядано да заловят Адам и Ева живи заради съмнения, че играят роля в по-мащабен заговор. Според официалните документи силите за сигурност са организирали хитра засада. Едва ли е необходимо да обяснявам, че тази версия е изгодна на военните. В противен случай би означавало, че не са подозирали за разклоненията в пещерата и са се втурнали в погрешния тунел. Адам и Ева били в дъното на по-късия, когато чули атакуващите. Адам бил въоръжен с пушката на Джоузеф, която предния ден оставил в пещерата. Останел ли там, щели да го открият. Ужасен, разбира, че е изправен пред избор — да зареже Ева и да се опита да избяга, преди военните да осъзнаят грешката си, или да я вземе със себе си. Наясно бил, че обезсиленото момиче ще го забави, но все пак предпочел втория вариант. От свидетелските показания по делото узнаваме как го молела да я остави. Напразно. Нямали никакъв шанс. Пред входа на пещерата дебнели стражи. Атакуващите скоро осъзнали грешката си и се върнали назад. В пещерата било тъмно, лъчите на фенерите се пречупвали в грапавите стени, а ехото обърквало нападателите. По-късно Адам разказва как останал с впечатление, че го атакуват от двете страни. Както и да е, той зарязал прикритието на скалите и открил стрелба по връщащите се войници. Трупат се грешка след грешка. Никой не помислил доколко е уместно използването на зашеметяващи оръжия в тясната пещера. Стените отразявали шоковите лъчи и нападателите всъщност поразявали партньорите си. Затова пък оръжието на Адам било предназначено да убива. Ето защо загиналите единадесет не са доказателство, както смятат някои, че Адам е обучен в тайни бойни техники от секретно подривно поделение. По-скоро можем да опишем операцията с израза на тогавашните военни: ПНВП — „Положението е нормално, всичко е прецакано.“ Адам и Ева са въдворени в карантинния център; подробните изследвания показват, че и двамата не са податливи на който и да било от познатите видове чумна зараза. Резултатите не са огласени публично, а от публикуваните данни става ясно, че Ева е развила нетипичен имунитет срещу всички, дори и най-вирулентните форми на болестта. Официалните лица уверяват обществеността, че Ева не е и носител на вируса, но резултатите доказват тезата, че чумата все още вилнее отвъд морската бариера. Така започва най-известното дело в историята на Републиката.