— Казвам се Анакс.
— Точно както твърди скенера.
— Не исках да бъда неучтива. А вие сте Перикъл, нали?
— Правилно.
— Какво правите тук, Перикъл?
— Гледам залеза.
— Не съм ви виждала досега.
— И аз не съм ви виждал.
— Идвам всеки ден.
— Аз не. Може би затова се срещаме за пръв път.
Така протичаха разговорите им. За Перикъл говоренето беше игра — спуснеш ли се веднъж по течението му, се връщаш отново и отново. Перикъл не обсъждаше глупавите проблеми на съучениците й. Подбираше внимателно думите — следеше звуковите им хармонии и образите на идеите, в които се разгръщаха. Поне той твърдеше така.
Беше с пет години по-голям и много красив. Заедно проследиха как земята обръща гръб на слънцето и тръгнаха надолу към Новия град. Към края на пътеката Анакс бе убедена, че трябва да се срещнат отново. Нетипично директен подход, но не успя да се овладее. Усети как думите сами се изплъзват и после облекчението от широката му усмивка.
— Ще дойдеш ли утре?
— Ако дойдеш и ти — отвърна й.
— Казах ти, че идвам всеки ден.
— Ще се видим тогава.
Анакс не изпрати съобщение на приятелите си. Всъщност не разказа на никого за срещата. Чувството бе твърде непознато, твърде странно и твърде ефимерно. Изрази ли го с думи, със сигурност ще се разпадне на парченца.
Перикъл се появи на следния ден и на по-следващия. Анакс му разказа за темата, върху която работи, за Адам, за всичко в околния пейзаж, което ги свързва с него. Тогава той сподели, че е преподавател в Академията. Анакс се почувства глупаво, извини се, че го е отегчила с истории, които навярно са му отдавна и до болка познати. Той благородно обяви, че познанията и ентусиазмът й са забележителни. Анакс не му повярва, знаеше, че го прави от учтивост, но въпреки това думите му стоплиха сърцето й. Перикъл й предложи да кандидатства за Академията. Каза, че е готов да й стане наставник.
Анакс си помисли, че се шегува. За Академията се осмеляваха да кандидатстват само най-добрите. После приемаха по-малко от един процент от завършилите тригодишното предварително обучение. Тя не беше такъв ученик. Не влизаше в тази категория.
— Не бъди толкова сигурна — възрази Перикъл.
— Дори и да бях достатъчно добра, а аз не съм, не мога да платя таксите за обучение.
— Ще ти намеря спонсор.
— Недей. Не смей дори да се шегуваш. Присмиваш ми се, нали? Жестоко е. Не бива да се държиш подло.
— Не — чу тя спокойния му красив глас, изпълнил следващите три години от живота й. — Не се шегувам. Не бих постъпил така.
Спази дадената дума. Даде й материали за разучаване и организира предварителни тестове. Тя остана изненадана от себе си; изненада и учителите, и съучениците си с високите си резултати. Оттук нататък намирането на спонсор се оказа лесна работа.
Последната лесна работа. Подготовката за днешния ден надмина и най-страшните й представи. Но с Перикъл посрещаха заедно трудностите; дойдеше ли им твърде много, се изкачваха на хълма и тихо присядаха един до друг, взрени в миналото.
И сега тръгна мислено натам. Подейства й успокоително. Академията бе най-елитната институция на планетата. Членовете й съветваха лидерите. Само те извършваха експерименти и обогатяваха познанието. Те чертаеха бъдещето.
Перикъл непрекъснато й повтаряше, че уменията й надхвърлят собствените й представи. Сега, на изпита, вече можеше да си позволи да обърне гръб на съмненията. Познаваше историята от игла до конец. Докрай. Няма да предаде учителя си.
Анакс чу как вратите се плъзгат и отвори очи. Зае мястото си пред комисията.
Трети час
— През тази част от изпита ще се наложи, естествено, да обсъдим по-подробно времето, което Адам прекарва с Арт. Подготвила ли си холограма? — попита екзаминаторът.
— Да. И двете са заредени. Трябва само да ги пуснем.
От кандидатите се очакваше да подготвят две холограми, илюстриращи аспект от живота на изучаваната от тях личност. Перикъл бе предложил за първата част диалога между Адам и Джоузеф в кулата, но Анакс настоя да се съсредоточат върху разговорите с Арт.
— Как подходихте към анализа на този период?
— Използвах протоколи, предоставени ми от Официалното събрание, както и всички коментари, които успях да открия. Свързах се с авторите на последните две изследвания, но това касае предварителните му проучвания. Може би имахте предвид нещо друго. Преди да направя холограмите, обсъдих протоколите надълго и нашироко с наставника си Перикъл. Опитвахме се да се догадим какво се е случвало в промеждутъците, за които няма писмени документи. Прилагахме Сократовата методика към интерпретациите си — дискутирахме, оспорвахме тълкуванията си. Откритията си първо подлагах на съмнение. Това ли имахте предвид?