— Ами ако опростим примера? Ако имам фотографска памет и съм запаметил хиляди отлично структурирани фрази в съзнанието си? И когато ме заговорят на неразбираем език, подбирам в отговор най-подходящата фраза.
Арт бавно се извърна към него.
— За такъв ли ме мислиш? Сложен речник с фрази.
— Защо не?
— Ами не мислиш ли, че е възможно всички, които познаваш, да използват същия трик? Може би ти си единственото разумно същество на света?
— Това е нелепо.
— Така е — съгласи се Арт. — Звучи абсолютно безсмислено.
— Ти и аз сме различни — настоя Адам.
— Все това повтаряш, но не се ли притесняваш, че не можеш да отговориш защо?
— Зная, че съм различен. Това е достатъчно.
— Заразен си от Идеята — заяви Арт. — Но не фатално. Докато говорим, в главата ти се води битка, две концепции се борят на живот и смърт. Старата идея е много силна. Тя е завладяла цялото човечество, още откакто сте започнали да си разказвате легенди. Но новата идея също е силна — вече започваш да осъзнаваш как се е вкопчила в теб с нокти и зъби.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— По какво се отличаваш от мен? — попита Арт. — Щом не е нещо видимо. Щом няма тест, приложим и към двама ни, който да разграничава съзнателното от безсъзнателното, къде се крие разликата тогава?
— В същината.
— Душата? — подигравателно вметна Арт.
— Терминът няма значение — отвърна Адам, сякаш засрамен, че не е предложил по-добър отговор.
— Душата е най-древната ви Идея. Всяко съзнание, познало себе си, знае също, че приютилото го тяло не е вечно. Знае, че краят е неизбежен. Изправено срещу подобна празнота, съзнанието се превръща в изключително съзидателна сила. Душата шества във всяко племе, във всяка традиция. На Запад я откриваме като Формата, както я нарича Платон, или като есенцията на Аристотел. Възкръсва с Исус, ако ми позволиш да използвам тази игрословица, а се шлифова благодарение на Августиновата себеомраза. Дори в зората на Просвещението Декарт не се осмелява да развенчае душата. Дарвин отдръпва завесата, но не дръзва да осмисли докрай видяното. И двеста години продължавате да тъпчете в жалкото русло. Не съзнанието е опорната ви точка, защото, както ти показах, то лесно се преоформя. Вие копнеете за вечността. Откакто му е обещана душата, човечеството е неспособно да погледне встрани. Идеята за душата, която толкова спрягате, всъщност е проява на страх. А идеите, разцъфнали върху почвата на страха, са необорими. Душата ви предлага утеха и в замяна изисква само невежество. Сделка, на която не можете да устоите. Затова въставаш срещу мен. Защото истината те ужасява.
— Не се страхувам — заяви Адам.
— Лъжеш — меко, но настойчиво отвърна Арт.
— Не лъжа — възрази Адам с по-силен глас.
— Не мен. Лъжеш себе си. Страхуваш се.
Адам се пречупи.
— Не лъжа! — изкрещя.
Вените по шията му изпъкнаха. Думите проехтяха в тясната стая, ала заглъхнаха бързо и се стопиха в празнотата.
Човекът и машината се вторачиха един в друг. Адам не издържа. Бавно се отправи към стола. Пристъпваше едновременно несигурно и отмерено, сякаш се опитва да се съвземе след изживения шок.
— Вече изчерпахме темата.
— Какво искаш да кажеш? — попита Арт.
— Игричките ти ме изморяват. Примирието ми допадаше повече.
Холограмата свърши. Анакс осъзна колко провокативно е тълкуванието и. Адам — предизвикателно дързък в очите на другите — бе изобразен като сломен, несигурен и разколебан човек.
— Стигнахме до последната почивка, Анаксимандър — уведоми я екзаминаторът. Когато се върнеш, ще те помолим да обясниш как тази радикално нова интерпретация на историята променя възгледите ни за Последната дилема. Ти, разбира се, си подготвена.
— Естествено.
— Докато чакаш, не е зле да обмислиш още нещо. Подготви се да отговориш на въпроса, защо искаш да влезеш в Академията.
Трета почивка
Вратите се плъзнаха настрани. Анакс отстъпи назад. Свела леко глава в обичайния знак на уважение.
Защо кандидатства в Академията? Най-очевидният въпрос. Толкова очевиден, че нито тя, нито Перикъл се бяха сетили да го обмислят. Обзе я страх. Наложи си да се успокои, да се съсредоточи. Отговорът също е очевиден, нали? За всеки. Защото всички мечтаят за Академията, Обратното би било подозрително, неадекватно.
Но това е лош отговор, недостоен за истински кандидат. Анакс закрачи из стаята. Все едно Перикъл е до нея. Опита се да си представи какви въпроси би й задал.
— Започни от основното — би я посъветвал. — Какво правят в Академията?