Анакс се опита да отговори. Академията насочва обществото. Прави го такова, каквото е.
— И що за общество е нашето? — долетя въображаемият глас на Перикъл.
Анакс разбра. Невъзможно е да обясни стремежа си да бъда част от Академията, без преди това да обясни любовта си към времето, в което живее — най-прекрасната епоха в историята. Всички признаваха не само недостатъците на Републиката, те виждаха също и недостатъците на обществата, които тя е искала да замени. Предрепубликанският свят става жертва на страха. Промените настъпват твърде бързо. Идеологията става по-догматична, границите — безапелационни. Индивидуалността се заличава — всеки е белязан от националност, цвят, раса, поколение, класа. Страхът достига точката на кипене.
Арт е прав. В крайна сметка мерило за живота е смъртта. Заслепени, притиснати до стената от неизменния край, падаме в капана на страха. Страхът е навсякъде и само чака да бъде призован.
Промяната ражда страх, страхът — гибел.
Републиката в крайна сметка е рационален отговор на ирационален проблем. Възпреш ли промяната, възпираш разрухата. Погребваш индивида под тежестта на държавата, за да погребеш страховете му. Ясно е към какво са се стремили, но от дистанцията на времето е още по-ясно, че държавата не е всесилна. Страховете на индивида все някога ще изплуват на повърхността. Адам изплува на повърхността.
Проблемите бяха разрешени едва сега, благодарение на Академията. След Великата война бе настъпил дълъг и ненарушим мир.
Анакс си спомни как беше възпитана. За живота си отвън. Приятелите й се отнасяха с уважение към нея; тя им отвръщаше подобаващо. Учителите й бяха мили; а работата — приятно занимание, защото в нейния свят оставаше достатъчно време за отдих. Сега улиците бяха спокойни — денем и нощем. Към всеки се отнасяха с доверие, никой не издигаше бариери пред любознателността. Самата Анакс бе живо доказателство. Осигуриха й неограничен достъп до всички документи за Адам Форди, дори след като стана ясно, че изследването й оспорва ортодоксалните схващания. Страховете не си бяха отишли, те никога не си отиват, ала голямата заслуга на Академията е, че балансира страха и възможностите.
Защо иска да стане част от Академията? Защото Академията е постигнала непостижимото за всяка друга общност. Анакс бе изучавала усърдно историята и знаеше, че може убедено да го потвърди. Академията е обърнала хода на еволюцията. Академията бе опитомила Идеята.
Огромна чест е да те приемат, естествено, но Анакс знаеше, че не я блазни славата. Членовете на Академията служат на обществото. Обществото, което обича. Най-доброто, което тази земя някога е виждала. Да се присъедини към Академията означава да поеме отговорност за мира, възцарил се над домовете, и за смеха, ехтящ по улиците. Академията съставя образователните програми. Академията направлява технологичния напредък. Отмерва точния баланс между индивида и каузата, между страха и възможностите за избор. Обмисля миналото и се учи от всяко постижение и от всяка грешка. Академията се изправя очи в очи с Идеята и преговаря за мир.
Анакс изрече на глас думите. Обзета от родолюбив, погледна очаквателно към вратата. „Задайте ми въпросите си“, прииска й се да извика, „моите отговори са готови.“
Последен час
Наложи се да почака още двадесет минути. Когато влезе, стаята й се стори затъмнена, сякаш щяха да пускат нова холограма. Едва ли — бяха изгледали и двете.
— Анаксимандър — започна изпитващият, — помолихме те да помислиш защо искаш да станеш член на Академията. Подготви ли отговора?
— Да. И за да го разберете…
Екзаминаторът вдигна ръка да я прекъсне.
— Не още, Анаксимандър. Първо трябва да обсъдим друго.
Анакс ги погледна и отново се замисли за приглушеното осветление.
— Не разбирам.
— Историята на Адам не е разказана докрай.
— Искате да чуете моята интерпретация на Последната дилема? Както знаете, не съм подготвила холограма за този епизод, но мога да го анализирам подробно и обстойно.
— Колко време дели сцената, която ни показа, от Последната дилема?
— Три месеца и един ден.
— И не можеш да ни предложиш нищо за този период?
— Само умозаключения. Известно е, че стенограмите от онова време са изгубени.
— Не ти ли се струва странно, че не е запазен нито един детайл.
— Подобни липси са често срещано явление, особено що се отнася до периода непосредствено преди Великата война. Множество историци предполагат, че Републиката нарочно е унищожила свидетелствата. Когато изходът на войната става ясен, несъмнено са изтрити немалко съществени файлове.