— Не зная какво се е случило.
— И все пак, какво мислиш.
— Мисля, че не разполагам с достатъчно информация, за да обоснова твърденията си.
— Искаме да чуем само разсъжденията ти.
— Предпочитам да не го правя.
— Остави настрана предпочитанията си.
Насилваха я да го изрече. Умът й отказваше да формулира думите, ала комисията я предизвика.
— Щом съм принудена да градя хипотези, смятам, че философът Уилям не е намесен в плана. Предположението ми е, че Арт сам взима решенията.
За пръв път успя да разчете ясно израженията на изпитващите. По трите лица се изписаха тънки многозначителни усмивки.
— Смело предположение. Искаш ли да видиш какво се е случило по-нататък?
Анакс кимна. Не можеше да устои на изкушението. Историята — и нейната, и на всичките й приятели — се пренаписваше пред очите й. Разбулваше се толкова мащабна конспирация, че Анакс не се осмеляваше дори да опита да я разтълкува. Тя — антиконспиративният теоретик. Каква ирония! Холограмата се проясни; страхът отново я сграбчи в лапите си.
Адам и Арт стояха в средата на стаята.
— Сигурен ли си, че си готов? — попита Арт.
— Разбира се.
— Имаш последна възможност да си промениш мнението.
— Ти също.
— Моето не се променя.
— Което понякога е жалко.
— Запомни ли всичко?
— Стига си ме питал!
— Повтори плана.
Адам въздъхна, но зад маската на отегчение личеше колко е напрегнат. Заговори бавно с отнесен поглед, сякаш въображението му проиграва всяка подробност.
— При първата експлозия камерите излизат от строя. Изпращат двама въоръжени от охраната. Аз чакам зад вратата. Ти спъваш първия, вторият е мой. Разоръжавам го и ги застрелвам.
Тръгваме заедно. Наляво по коридора, после надясно. На втората отбивка има трима гардове. Чули са изстрелите и приближават отдясно. Викват ни да спрем и двамата застиваме пред вратата вляво. Хвърлям оръжието. Те приближават. Следва втората експлозия. Влизаме през вратата. Има стълба, която ти не можеш да изкачиш. Пренасям те през двете стъпала. Горе има две врати. Влизаме през дясната — вход за обслужващия персонал, който отвежда навън и е оставен без охрана, понеже втората експлозия е насочила вниманието към главния вход. Ако въобще ни се изпречи някой, ще бъдат най-много двама. Ти продължаваш навън, за да им отвлечеш вниманието. Прикривам се зад транспортната платформа вдясно и ги застрелвам. Ти поемаш управлението на транспортьора. Той излита от двора и всички предполагат, че сме на борда. Връщаме се към стълбата и влизаме през другата врата — лявата. Озоваваме се в малък склад. Изчакваме час и се измъкваме под прикритието на нощта, докато властите се опитват да открият останките от транспортера, изпратен от теб към океана между островите, отвъд Голямото морско ограждение. Преминем ли границата, се разделяме и всеки поема по своя път.
— Добре — кимна Арт. — Кажи ми само как се чувстваш при мисълта, че трябва да убиеш охранителите.
— Обучен съм във военно училище. И преди съм убивал.
— Кара те да се чувстваш могъщ?
— Не изпитвам нищо.
— Не ти вярвам.
— Не ме интересува дали вярваш, или не.
— Не забравяй — напомни му Арт, — ако планът се провали, аз не мога да ти се притека на помощ. Програмата ми не позволява да убивам разумни същества.
— Ала можеш да приклещиш някого, докато го убивам?
— Май да.
— Програмата ти не ме впечатлява особено.
— И това го казва човек, готов с радост да убие себеподобни, които не са му сторили нищо.
— Преувеличаваш. Но ти измисли плана, нали? — напомни му Адам.
— Да, но сме тандем. Можем да разчитаме само на програмите си. Готов ли си?
Адам кимна. Арт протегна маталическата си ръка. Адам хвана трите студени пръста и тържествено се ръкува с Арт. Втренчиха се един в друг.
— Късмет!
— Надявам се да не разчитаме на късмета — отрони Адам.
— Всичко опира дотам — напомни му Арт. — Заеми позиция.
Адам се придвижи зад вратата. Пое дълбоко дъх и тръсна ръце, за да се отпусне. Погледна към Арт и кимна.
— На три — каза металният му другар.
Арт спази обещаното. Зашеметяваща експлозия разтърси килията, проби дупка в отсрещната стената и изпълни въздуха с прахоляк и отломки. Иззад дупката стърчаха оголени жици. Силният взрив блъсна Адам; той залитна и се подпря на коляно. Тънък слой бял прах покри телата им. Адам бързо скочи на крака. Откъм коридора долетя звукът на галопиращи нозе. Двама войници, точно по плана.
Жестоката екзекуция протече мигновено и като по ноти. Арт се изпречи пред първия гард и го събори на земята. Вторият се опита да го заобиколи, ала здравата ръка на Адам се протегна към гърлото му, халоса гръкляна и го запрати полузадушен на пода. Адам грабна оръжието още преди войникът да се е приземил. Две бързи просветвания и в челата на гардовете зейна по една малка дупка. Бегълците поеха по коридора.