— Рядко правим грешки, Анаксимандър — промълви Перикъл.
Ужас завладя Анакс. Толкова непознато и силно усещане можеше да идва само оттам. Като последен дар от смътното минало пред погледа й се мярна лицето на агонизиращия човек.
— Не бива да е така — възпротиви се Анаксимандър. — Трябва да има и друг начин.
Движението бе милостиво светкавично. Анакс бе в ръцете на експерт. Перикъл хвана главата й и я завъртя — нагоре и наляво. Анакс я чу да изхрущява и усети как дългата ръка на Перикъл опипва нейде надълбоко, за да я изключи завинаги.