— На практика процесът не е необходим — намеси се изпитващият. — Желанието на републиканските власти да разпитат заловените е разбираемо, но нищо не ги задължава да прибегнат до открит процес. Вероятно са се изкушавали да действат при закрити врати с довода, че боравят с класифицирани данни. Както поне един историк посочва, не е било необходимо дори да уведомяват обществеността за инцидента. Решението делото да се води публично е преднамерено. Обяснете ни как се стига дотам.
— Ще насоча вниманието ви към един по-ранен разговор в кулата между Джоузеф и Адам — започна Анаксимандър. — Джоузеф заявява, че според него чумната заплаха вече е отминала. Смятам, че младото поколение по онова време е на същото мнение. Минали са повече от двадесет години от издигането на морското ограждение. Първото поколение на Републиката е следяло по медиите новините за ужасите на Последната война.
Пред очите му е протекла първата биологична атака и последиците от нея. Наблюдавали са зловещите залези и са преживели безкрайните зими на 2031 й 2032 година. Станали са свидетели внезапното затишие; на края на медийната информация, на началото на неизвестността. Живели са със скрити зад маски лица, взрени в защитните ограждения, ужасени, че всеки момент врагът ще се появи на хоризонта. През онези дни дори северният вятър предизвиквал страх — дали не носи спори на предавани по въздушен път болести. В такава обстановка Републиката безпроблемно поддържала структурата си. Хората следвали разпоредбите, понеже живеели заедно, обединени срещу общия враг, срещу общата заплаха. Но времето тече. От страховете остава само спомен. С ужаса се свиква и той охлабва хватката си. Хората започват да си задават въпроси за света отвъд. Други подлагат на съмнение самата Република. Избухват протести, из въздуха се носи недоволство. Само три седмици преди ареста на улицата застрелват жена, опитала се да спаси детето си от ликвидация. И най-важното — отношението към самите лидери е нееднозначно. Републиката обещава, че най-добрите и най-блестящите ще бъдат философи. Обучени в изкуството на мисълта, те ще провеждат мъдра и напредничава политика за доброто на всички. Програмата „Изкуствен интелект“ е огласена с фанфари. Очакванията са бомбастични — ново поколение мислещ робот ще отърве наследниците им от най-досадната работа. Девизът „Вашите деца няма да са работници“ е разтръбен нашироко, ала, както често се случва — колкото по-пламенно е обещанието, толкова по-грандиозен е провалът. През 2068 година загиват тринадесет войници — прототип на екскавационен робот прекарва екипа над миниран контролно-пропускателен пункт. Започва нова програма — налага се моделът на философа Уилям за напредък посредством социализация. Уилям е наясно с ограниченията на мрежите, разчитащи на обратната връзка. Радикалният мислител изобретява нова система, която нарича „хаотична емергенция“. Този модел изисква програмата да се създава в обучителна среда на принципа, наричан днес „каскадна евристика“. През 2073 година първият подобен модел е поставен сред подрастващи от философското съсловие в един от северните детски центрове. В продължение на шест месеца постиженията на робота отразяват огледално напредъка на децата. Андроидът развива елементарни езикови умения и сравнително фина моторика, която му позволява да участва в елементарни игри и дейности. Републиканските медии широко разгласяват успеха, а философската класа е подложена на натиск да изпраща децата си в експерименталния детски център.
— В началото казахте, че Републиката не позволява връзка между родители и деца — вметна екзаминаторът.
— Природата винаги успява да се наложи и през 2068 година е приет закон, по силата на който тази забрана не важи за философската класа. Може би затова някои окачествяват събитието от 2074 като жестока справедливост. Роботът от поколение „хаотична емергенция“ е наречен Еволюция 3. По време на най-обикновена игра на криеница — по ирония на съдбата заснета от камерите като част от рекламна заставка в подкрепа на кандидатурата на философа Уилям за Управляващия съвет — роботът се нахвърля върху съучениците си. Докато деактивират машината, седем деца са убити, а един учител — тежко ранен. Това слага край на изследователската програма и нанася поредния удар върху философската класа и господството й в Републиката. Много историци обичат да подчертават, че Адам е катализатор на провала на Републиката. Истината е, че Републиката вече е в упадък, а съдебният процес е последният опит на философите да предотвратят назрялата революция. Анаксимандър погледна часовника. Изненада се колко бързо са изтекли още тридесет минути. Навлязла в познати води, Анакс бе сигурна, че звучи по-уверено.