Макар да създадох Арт, аз не го разбирам. Така най-точно и адекватно мога да опиша резултата от експериментите си. Напредъкът на Арт ме изненадва с всеки изминал ден, но напоследък забелязвам, че изненадите стават по-малко. Поведението на Арт се е стабилизирало в предсказуем модел, в което само по себе си няма нищо тревожно — нали тъкмо това очакваме от подрастващите. Опасявам се обаче, че достигаме тавана твърде бързо. Може би пиша тези редове с предубедеността на прекалено взискателен и горд родител, но съм убеден, че творението ми може да постигне много повече. Проблемът е, че аз — авторът на програмата — съм отговорен и за формирането му. Щом Арт е спрял да ме изненадва, значи несъмнено и аз съм спрял да изненадвам Арт. Той непременно трябва да бъде изложен на външно влияние, преди насочващите и разпределящи механизми да се изключат и да го превърнат в дете, лишено от стимули и с едва мъждукаща любознателност. За съжаление, след инцидента в детския център няма да е никак лесно да се намери подходящ кандидат за процеса.
Философът Уилям следи на екрана как се развива делото срещу Адам и вижда идеалното разрешение на проблема. Уилям се явява пред Съвета и предлага компромисна присъда. Няма да екзекутират Адам, нито ще го хвърлят зад решетките като обикновен затворник. Напротив — ще му дадат шанс да се реабилитира с уникална общественополезна дейност. Ще стане другар на пълен щат на Арт в контролирана и сигурна среда. Поддръжниците на Адам ще приемат присъдата като проява на снизхождение и признание за уникалните му способности. Пред критиците му присъдата ще бъде представена като арест, а възможните рискове — силно преувеличени. Ясно е, че философът Уилям е загрижен не за бъдещето на Републиката, а творението му да разгърне пълния си потенциал, преди той, вече на преклонна възраст, да склопи очи. Адам несъмнено е интелигентен и провокативен младеж — отличен стимул за Арт — и на всичкото отгоре не е в състояние да откаже. Когато обсъжда предложението на философа Уилям, Съветът не се задълбочава особено в естествените последици от програмата „Изкуствен интелект“. Отсъждат според единствен критерий — „дали предложената стълба ще ни измъкне от дупката, в която пропаднахме.“