— Дефинирайте понятието „дух“ — намеси се изпитващият с отлично школуван глас.
И най-евтиният филтър е способен да постигне същия ефект. Само че тук думата си казваше не технологията, а овладяността, доведена до съвършенство.
Екзаминаторите долавяха всяко трепване, всяка пауза. Това, естествено, им помагаше да решат. Анакс внезапно се почувства мудна и невзрачна. В главата й още отзвучаваха последните заръки на Перикъл: „Искат да проверят как реагираш на предизвикателства. Не се колебай. Говори. Думите ще те отведат до смисъла. Довери им се.“ Тогава всичко й изглеждаше толкова лесно! Сега чертите й се изостриха, проправяше си път към думите, търсеше ги като приятел в тълпата. Страхът се опитваше да я сграбчи.
— Под дух разбирам преобладаващите по онова време настроения. Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават. От 2050 година, когато започнал конфликтът, светът живее във времена, изпълнени със страх и суеверия.
— Разкажете ни повече за суеверията.
— Суеверието е необходимостта да възприемаш света като причинно-следствена обусловеност. Както вече споменах, по онова време религиозният фундаментализъм е във вихъра си, но нямам предвид този тип суеверие. Двадесет и първи век е обладан от вярата в елементарната причинност. И най-обикновеният феномен съдържа в себе си куп варианти и вероятности, но човешкото съзнание е неспособно обхване тази сложна плетеница. В трудни времена, когато вярата в бог е подложена на съмнение, на преден план излиза култът към конспирацията. Така е и тогава. Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хората започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност. Повечето хора изгубват способността да си вярват един на друг. За всяко нещастие, което ги сполетява, пресата съчинява обяснения. И обяснението винаги е от плът и кръв и с конкретно име. Хората се боят дори от съседите си. На всички нива — индивидуално, обществено и национално — търсят белези за злонамереност. И ги откриват навсякъде, защото, който търси, намира. Ето го истинското предизвикателство пред хората от онова време. Предизвикателството да се доверят един другиму. И предизвикателството ги сломява. Това имах предвид под помръкване на духа.
— Благодаря за разяснението. Сега да се върнем към епохата. Как се стига до създаването на Републиката?
Както предвиди Перикъл, звукът на собствения й глас я тласкаше напред. Заради това се смяташе за добър кандидат. Мислите й следваха думите или по израза на Перикъл: „Всеки е различен и тук се крие твоята сила.“ Макар историята да бе изтъркана, стара и повтаряна стотици пъти, Анакс успя да я въплъти в нови думи. Колкото по-надълбоко се потапяше в нея, толкова по-уверена се чувстваше.
— Първите изстрели на Последната война се дължат на недоразумение — продължи Анаксимандър. — Денят е седми август 2050. В продължение на осемнадесет месеца японско-китайският алианс се опитва да сформира коалиция, под чийто контрол да се осъществи проект против разпространението на емисии от серен диоксид, с цел да се ограничи парниковият ефект на въглерода в атмосферата. Коалицията не се сработва заради недоверието, което вече споменах. САЩ блокират инициативата, защото в нейно лице виждат налагането на нов световен ред. Китай, на свой ред, смята, че Съединените щати нарочно ускоряват климатичните промени, за да сложат прът в колелата на китайската икономика. Напълно логично Китай предприема план за едностранни мерки. Самолетът, свален над американското въздушно пространство, и по-точно над Тихия океан, всъщност пренасял посадъчен материал, но, както на всички ни е известно, САЩ упорито се придържали към официалната версия, че нарушителят е военен самолет с враждебни намерения.
— Добре ще е, ако приемете, че ние не знаем нищо по въпроса.
Анакс сведе извинително глава. Страните й порозовяха от срам. Изчака знак да продължи. Напразно. При други обстоятелства би въстанала срещу проявената грубост, но сега продължи: