— Платон създава военна база, за да защити глобалните си икономически интереси. Натрупва състояние благодарение на атомните технологии и го умножава с разумни инвестиции в биопречистващата индустрия. Състоянието и контактите му позволяват по-добре от мнозина други да предвиди резултата от ескалиращия конфликт между суперсилите. С присъщото си благоразумие съсредоточава финансовите си активи на група острови на края на света — Аотеароа. Когато започва войната, Платон и съдружниците му държат седемдесет процента от икономиката на островната група, която вече е почти напълно независима и в технологичен, и във финансов план. Заради обтягането на международната обстановка Платон успява лесно да убеди хората от приемната си родина да изградят ефективна отбранителна система. Голямото морско ограждение на Републиката — и досега считано за връх на инженерната мисъл на двадесет и първи век, започва да функционира през 2051 година, единадесет месеца след началото на Последната война. През 2052 — годината на първата чумна епидемия — Републиката е изолирана от света. Боготворят Платон като спасител на Аотеароа, а когато от външния свят започват да долитат все по-мрачни вести, той си спечелва славата на спасител на човечеството. През юни 2053 година предаванията на световните медии секват и островитяните от Републиката решават, че тя е последното обитаемо кътче на планетата. Очакват бежанци, разбира се, и щом се появяват, ги ликвидират незабавно. Самолет е свален без никакъв опит за връзка с екипажа. В първите дни хората се събират по скалите, за да наблюдават фойерверките от избухващите на хоризонта кораби, пресекли минираната зона. С течение на времето експлозиите намаляват, а лазерните оръдия прихващат все по-малко въздушни цели. Тогава островитяните се обръщат към Платон с молба да застане начело и да ги поведе към по-добри времена.
— Добро изложение, Анаксимандър. И обектът на твоето изследване — Адам Форди — е роден в новосъздадената Република. Преди да се насочим към необикновения му живот, би ли ни разказала накратко за основаната от Платон Република?
Анаксимандър продължи:
— Според историците мотото на Републиката е само по себе си достатъчно красноречиво: „Напред към миналото.“ Платон, или по-скоро съветниците му, защото днес смятаме Елена за ключова фигура в установяването на социалния порядък на Републиката, налагат нов консервативен стил. Платон проповядвал, че отдалечавайки се от естественото си състояние, хората сами предизвикали Упадъка. Човечеството приемало промените безкритично, забравило най-фундаменталната научна догма — че промяната означава гибел. Платон убеждавал островитяните, че ще възродят славата на великите цивилизации само ако създадат общество, основано на ред и стабилност. Според Платон петте „велики заплахи“ за реда били нечистото зачатие, поквареното мислене, индивидуализмът, търговията и пришълците. Решенията му били радикални, но уплашените хора се доверили на обещанията му. „Държавата ви спаси, сега вие трябва да работите усърдно, за да спасите държавата“ — повтарял Платон.
Разделили населението на четири класи, базирани на ДНК анализи: работници, войници, техници и философи. След раждането разделяли родителите и децата и не огласявали данните за произхода им. Към края на първата година подлагали малките на тест, след което ги насочвали към съответната група или ги ликвидирали. Подлагали ги на интензивно физическо и интелектуално обучение. Борбата и гимнастиката, математиката и генетиката били задължителни предмети. През лятото децата ходели голи — считали, че така се намалява подтикът към индивидуализъм. Най-добрите атлети прехвърляли от класата на работниците към войнишкото съсловие, дори и ДНК тестовете да отчитат други данни. Най-добрите в сферата на знанието пък насочвали към техническата класа, но не и по-нагоре. Философското съсловие било запазена територия за малцина. Жените и мъжете живеели отделно, хранели се и спели в съответната комуна. Не забранявали ухажването и получела ли разрешително от Отдела за генетични вариации, двойката имала картбланш да сключи брак. Но дори и след сватбата младоженците продължавали да живеят в комуната, а прекараното заедно време било строго регламентирано. Това, струва ми се, е достатъчно въведение в основните аспекти на ранното Републиканско общество.
Макар да съзнаваше, че не бива да очаква признаци на одобрение от комисията, Анакс ги гледаше като първолак, вперил поглед в учителя си. Надяваше се да прочете не поощрение, а поне някакво признание. Но не беше в училище, а в Академията.