— Логично е да приемем една от следните две възможности — подхвана Анаксимандър. — Първата ми се вижда по-ортодоксална и затова ще започна от нея. Учеха ни, че Арт е неспособен да преодолее императивния код на програмата и доколкото ми е известно, досега няма данни, оспорващи това твърдение. Видях обаче как той открито заговорничи с Адам и му обещава план за бягство. Очевидното обяснение е, че философът Уилям е съучастник в плана. Или е искал да види как опитът за бягство ще се отрази на творението му, или под политически натиск е готвел капан за Адам.
— Доста спекулативна версия — обади се екзаминаторът.
— Нямам друг изход.
— Хрумва ли ти причина, която би подтикнала философа Уилям да организира опит за бягство. Кой друг би имал интерес да подготви капан на Адам?
— Разбирате навярно, че току-що изгледах холограмата и ми трябва време да асимилирам информацията…
— Не искам извинения.
Анакс се сепна от рязкото предупреждение. Такава си беше. Конфликтите я обезкуражаваха. Съвсем естествено бе властното напомняне да я засрами. Поддаде се обаче и на отколешния безмълвен страх, че не знае дали ще се справи, ако я притиснат до стената. Опита се да избегне вторачените в нея погледи на тримата изпитващи, надвесили се над тежката катедра. Събра сили да преодолее напрежението. Наложи си да не мисли защо й показаха холограмата. Проговори бавно, за да приведе в ред кръжащите безразборно мисли.
— Причините могат да бъдат всякакви. Представете си само суматохата, която опитът за бягство би предизвикала. Или да допуснем, че философът Уилям е искал да провери как ще реагира андроидът на силен стрес и вълнение. Да добавим и това, че експериментът далеч не се ползва с подкрепата на цялото философско съсловие. Ами ако Уилям е искал Адам и Арт да избягат наистина? И да продължи да развива тайно програмата?
— Отново спекулации.
Анакс разбираше, че забележката е уместна. Умозаключенията й бяха необосновани и несвързани. В духа на най-яростните привърженици на конспирацията, с които енергично спореше през студентските си години. Комисията настояваше да чуе обяснението й. А другата й версия бе далеч по-дръзка и по-неправдоподобна. Анакс сведе глава.
— Така ли са се развили събитията според теб?
— Не зная какво се е случило.
— И все пак, какво мислиш.
— Мисля, че не разполагам с достатъчно информация, за да обоснова твърденията си.
— Искаме да чуем само разсъжденията ти.
— Предпочитам да не го правя.
— Остави настрана предпочитанията си.
Насилваха я да го изрече. Умът й отказваше да формулира думите, ала комисията я предизвика.
— Щом съм принудена да градя хипотези, смятам, че философът Уилям не е намесен в плана. Предположението ми е, че Арт сам взима решенията.
За пръв път успя да разчете ясно израженията на изпитващите. По трите лица се изписаха тънки многозначителни усмивки.
— Смело предположение. Искаш ли да видиш какво се е случило по-нататък?
Анакс кимна. Не можеше да устои на изкушението. Историята — и нейната, и на всичките й приятели — се пренаписваше пред очите й. Разбулваше се толкова мащабна конспирация, че Анакс не се осмеляваше дори да опита да я разтълкува. Тя — антиконспиративният теоретик. Каква ирония! Холограмата се проясни; страхът отново я сграбчи в лапите си.
Адам и Арт стояха в средата на стаята.
— Сигурен ли си, че си готов? — попита Арт.
— Разбира се.
— Имаш последна възможност да си промениш мнението.
— Ти също.
— Моето не се променя.
— Което понякога е жалко.
— Запомни ли всичко?
— Стига си ме питал!
— Повтори плана.
Адам въздъхна, но зад маската на отегчение личеше колко е напрегнат. Заговори бавно с отнесен поглед, сякаш въображението му проиграва всяка подробност.
— При първата експлозия камерите излизат от строя. Изпращат двама въоръжени от охраната. Аз чакам зад вратата. Ти спъваш първия, вторият е мой. Разоръжавам го и ги застрелвам.
Тръгваме заедно. Наляво по коридора, после надясно. На втората отбивка има трима гардове. Чули са изстрелите и приближават отдясно. Викват ни да спрем и двамата застиваме пред вратата вляво. Хвърлям оръжието. Те приближават. Следва втората експлозия. Влизаме през вратата. Има стълба, която ти не можеш да изкачиш. Пренасям те през двете стъпала. Горе има две врати. Влизаме през дясната — вход за обслужващия персонал, който отвежда навън и е оставен без охрана, понеже втората експлозия е насочила вниманието към главния вход. Ако въобще ни се изпречи някой, ще бъдат най-много двама. Ти продължаваш навън, за да им отвлечеш вниманието. Прикривам се зад транспортната платформа вдясно и ги застрелвам. Ти поемаш управлението на транспортьора. Той излита от двора и всички предполагат, че сме на борда. Връщаме се към стълбата и влизаме през другата врата — лявата. Озоваваме се в малък склад. Изчакваме час и се измъкваме под прикритието на нощта, докато властите се опитват да открият останките от транспортера, изпратен от теб към океана между островите, отвъд Голямото морско ограждение. Преминем ли границата, се разделяме и всеки поема по своя път.