— Не е ли просто празно бърборене? Двама отегчени мъже си запълват времето.
— Разговорът показва що за човек е Адам.
— Обяснете ни.
— Адам е младшият дежурен — започна Анакс. — Джоузеф е с пет години по-старши и доста по-опитен, но от думите им добиваме точно обратна представа. Според мен Адам се опитва да доминира във всяка ситуация. Важно е да го отбележим. Тук се коренят неприятностите.
— Разкажете ни какво се случва по-нататък.
— На следния ден забелязват обекта. Според архивите Адам и Джоузеф застъпват на пост в 15.30. Денят е топъл и ясен. Няма вълнение. Наблюдателницата е издигната върху скала и от нея се вижда южният остров отвъд пролива. Следят периметър от десет морски мили. В ден като този с просто око виждала следващата кула на север. Според документите Джоузеф наблюдавал, а Адам преглеждал снаряжението. Именно Адам обаче забелязал обекта.
Адам: Охо, ето малко разнообразие!
Джоузеф: Какво си наумил пак?
Адам: Погледни надясно, драги ми партньоре. Забеляза ли?
Джоузеф: Какво?
Адам: Прегледаха ли ти очите, преди да те сложат на пост?
Джоузеф: Зрението ми си е добре.
Адам: Тогава проблемът е в мозъка.
Джоузеф: Добре де, видях. (Силно.) Наистина го виждам!
Адам: Хубаво. Успокой се сега.
Джоузеф: Бий тревога!
Адам: Съвсем мъничка е.
Джоузеф: Не съм сигурен.
Адам: Виж на екрана, глупако!
Джоузеф: Нали знаеш, че държа заредена пушка?
Адам: Нали знаеш, че да заплашваш партньор е измяна?
Джоузеф: Ще ме оправдаят.
Адам: Не. Обектът е миниатюрен. Най-много двама-трима. Добре, че не си изхаби патроните за мен.
Джоузеф: Твой ред е. Провери в списъка.
Адам: И още как.
Двамата вдигат поглед от наблюдателните екрани към морето и после отново вперват очи компютъра. Образът се прояснява. Скенерът не греши — лодката наистина е малка. Откъм говорителя за връзка с най-южната кула долита глас:
— Забелязахте ли го, момчета?
— Абсолютно, Рут, наша е — отвръща Джоузеф.
— Прихващайте ги тогава.
— Само една е — уточнява Адам.
— Внимавай. Може би останалите се крият — предупреждава Джоузеф.
— Да си чувал някой някога да се е крил? — контрира Адам.
— Не е невъзможно. Само те предупреждавам. Зареди ли? Тръгвай тогава. Следя те.
— Почакай, Джоузеф.
— Трябва да тръгваш.
— Искам само да уточня с какво си имам работа.
— Ще ти кажа, ако забележа нещо неочаквано.
— Само секунда.
Адам се взира в екрана. Нарушава правилата. Стрелецът трябва да излезе от кулата, преди да идентифицира жертвата. Преди войникът да разбере с какво си има работа, пушката на партньора трябва да е взела на мушка тила му. Съвсем логично. Независимо колко добре е обучен, случва се войникът да се разколебае да разстреля безпомощна жертва. А в чумави времена държавата не възнамерява да поема рискове. Ръката на Джоузеф се плъзва към пушката:
— Знаеш заповедите.
— О, Боже, виж — момиче е! Малко момиче. Откъде, по дяволите, се взе! — възкликва Адам.
И двамата вперват поглед в екрана. Лодката наистина е миниатюрна. Като по чудо е успяла да преплава чак дотук от най-близката суша. Адам зърва очите на девойката. Описва ги пред съда — огромни и уплашени, вторачени неразбиращо в огромната метална бариера, извисяваща се над океана. Импровизираното триъгълно платно на лодката е продрано и непотребно. Тя се клатушка в опасна близост с експлозивите. С треперещ глас Джоузеф се обръща към Адам:
— Моля те, човече, тръгвай. Не искам да те застрелям.
— Джоузеф, досега не съм ти казвал…
— Какво?
— За пръв път ми е.
— Как така? Виждал съм досието ти!
— Подменено е.
— Как?
— По-добре да не знаеш.
— Хубаво. За пръв път ти е. Не се безпокой. Не е толкова трудно. Същото е като при обучението. Прицелиш ли се, не е нужно дори да гледаш.
— Май няма да мога.
— Нямаш избор.
— Та тя е момиченце!
— Ще те застрелям, ако се наложи.
— Нека аз да гледам.
— Какви ги говориш?
— Ти върви. Аз ще гледам. Не мога да ти обясня, просто така ще е по-лесно. Ако видя как е, следващия път няма да се колебая. Сигурен съм. Хайде, знаеш, че е по-лесно, отколкото да ме застреляш.
Джоузеф се съгласява. По-лесно е да убиеш непознатия — и без това полумъртъв и вероятно чумав, — отколкото да застреляш хладнокръвно колегата си в тясната кабинка. Адам съзнава, че Джоузеф няма друг избор. Пред съда Адам обяснява, че е знаел какво ще се случи. Медиите раздухват хладнокръвието, с което манипулира партньора си.