— Споменахте, че съществуват две версии на събитията — намеси се изпитващият. — Спрете се по-подробно на втората.
— От самото начало разследващите се усъмняват в показанията на Адам — заради доброто познаване на оградата и терена под скалата, заради неправдоподобната история, с която заблуждава заместника, заради начина, по който манипулира Джоузеф. Предполагат, че действията му са предварително обмислени и пристигането на лодката е планирано. Шокът, предизвикан от вестта за пробива през охранителната система, подклажда сложни и параноични теории.
— Но вие ги отхвърляте?
— Да.
— Защо?
— Историята е оборила всички конспиративни теории — започна Анаксимандър. — Сложните схеми водят до грешки, а грешките подхранват предразсъдъци.
— Звучите като Перикъл.
— Използвам негови думи, но чувствата са лично мои. Що се отнася до Адам, струва ми се по-добре да повярваме на неговата история. Обикновена човешка реакция на разгръщаща се в момента ситуация. Конспиративната теория държи на своето — че всичко е предварително подготвено и контролирано. Но малката едномачтова лодка е почти разбита. Как е успяла да стигне до точната кула в точното време? И как са се разменяли подробните сведения от двете страни на ограждението? Никой досега не е предложил разумно обяснение. Макар центърът за контрол да реагира съгласно готови предписания, вариации все пак са допустими. Мястото, откъдето тръгват заместниците, определя времето, за което пристигат. Натаниъл дошъл след петнадесет минути, но можело да са две или пък час. Ако действал по предварителен план, Адам щял да подготви храна, облекло и медикаменти за новодошлата. Знаем обаче, че на следния ден той започва трескаво да се снабдява с всичко изброено и така подклажда (поне отчасти) подозренията на властите. Аз обаче вярвам на историята, представена ни от самия Адам. Очите им се срещнали и почувствал, че трябва да предприеме нещо.
— А така ли е?
— Кое?
— Налагало ли се наистина да действа?
— Смятам, че всеки трябва сам да си отговори на този въпрос.
— От земи, опустошени от най-страшната чумна епидемия в историята на човечеството, пристига непозната корабоплавателка — подхвана екзаминаторът. — Строги правила регламентират процедурата. Подтикнат от емоционален порив, Адам избира да убие приятеля си и да рискува безопасността на своята общност. Ще уточните ли, моля, дали осъзнавате, че действията му не могат да бъдат преценявани еднозначно?
Анаксимандър се поколеба. Не бе подготвена за този ред на мисли. Интересите й бяха в областта на историята, не на етиката. Можеше да обясни мъчителния процес на събиране на сведения, от които бе сглобила историята на Адам Форди, но не можеше да предложи метод за оценка на събитията. Беше си изградила мнение, естествено. Всички имаха мнение. Всички дискутираха — вкъщи, в училище, в развлекателните центрове. Ала не бе готова да защити идеите си, не и официално. Нямаше необходимата квалификация. Перикъл я бе посъветвал да отговаря на всеки въпрос възможно най-изчерпателно и правдоподобно. Предупреди я, че ще се опитват да я поставят натясно, да я изненадват с неочаквани гледни точки. Сега тя продължи предпазливо:
— Всеизвестно е, струва ми се, че общността ни симпатизира на Адам. И това не би трябвало да ни изненадва с оглед на значимото място, което той заема в историята ни. Според някои, естествено, действията му са равнозначни на подвиг. Мнозина са податливи на този подтик.