Крис Картър
Генезис
Робърт Хънтър #12
1.
Таксиметровият шофьор внимателно наблюдаваше как Мелиса Хоторн отвори задната врата на сребристата мазда и непохватно стъпи на тротоара пред дома си. Наближаваше два в неделя сутринта, а Мелиса започна да пие от девет часа предишната вечер. Обикновено не пиеше много. И обикновено не се напиваше. Но сега отбелязваха двайсет и осмия рожден ден на най-добрата ѝ приятелка. Празнуваха и „Дъ Броукън Шейкър“1, бар за коктейли на Саут Бийч, с басейн, с много лежерна атмосфера. Басейнът бе на покрива на хотел „Фрийхенд“, историческа забележителност в центъра на Лос Анджелис. Плодовите коктейли, последвани от йегер бомби2, се съчетаха в доста смъртоносна комбинация, както установи Мелиса, и въпреки че прекара страхотно, съвсем не очакваше с нетърпение чудовищния махмурлук, който знаеше, че ще я налегне, когато се събуди.
— Вратата… — подвикна шофьорът. — Бихте ли затворили вратата, моля?
— А, да, съжалявам — отговори Мелиса и бутна с хълбок задната врата на маздата. Усилието беше тромаво и не достатъчно силно, за да затвори както трябва вратата.
— Не, не се затвори — съобщи таксиметровият шофьор и направи гримаса.
Мелиса се усмихна глуповато и опита втори път, но вместо да блъсне бързо вратата, отново я отвори докрай и повтори бутането с хълбок, този път още по-немощно отпреди.
— Опа!
— Няма проблем. — Шофьорът поклати глава. — Аз ще я затворя, не се тревожете.
Шофьорът слезе от таксито и заобиколи колата, а Мелиса бавно се запрепъва към входната врата, опитвайки се да намери ключовете. Успя да пъхне правилния ключ в ключалката, след като се мъчи цели две минути и половина.
Най-после влезе, затвори вратата, наля си чаша вода и отиде в спалнята, в задната част на къщата. Хвърли чантата на нощното шкафче, изкъпа се набързо и си легна. Погледна мобилния си телефон. Часът беше 2:28.
Нямаше съобщения.
Мелиса би излъгала, ако не признаеше пред себе си, че се чувства малко разочарована. В бара за коктейли „Дъ Броукън Шейкър“ се запозна с човек, който доста я привлече. Името му беше Марк и след няколко коктейла, няколко шота и много смях си размениха телефонните номера.
В бара, точно преди Мелиса да си тръгне, Марк я попита дали не иска да дойде с нея. Тя се изкуши. Много се изкуши. Бяха изминали шест месеца, откакто за последно сподели леглото си с някого, след като хвана гаджето си да ѝ изневерява с негова колежка, и то след двегодишна връзка. Колкото и пияна да се чувстваше обаче, и колкото и да я привличаше Марк, Мелиса не искаше да изглежда твърде леснодостъпна. Смяташе, че да покани някого в леглото си още на първата среща, не изглежда добре.
— Може би следващия път — отговори Мелиса и се усмихна обезоръжаващо на Марк.
Тайно се надяваше, че той ще ѝ изпрати съобщение още тази нощ. Нищо екстравагантно. Може би само „Надявам се, че си се прибрала благополучно“, или още по-простичко, „Беше ми приятно, че се запознахме“, просто нещо, което да ѝ каже, че Марк все още мисли за нея. Той не изглеждаше от онези, които играят традиционната игра на изчакване най-малко до сряда, за да изпрати съобщение.
2:30.
Нямаше съобщения. Нито пропуснати обаждания.
Мел, очакваш твърде много, каза си на глас. Не ти е за пръв път, забрави ли? Ще ти изпрати съобщение утре.
Мелиса остави телефона, угаси лампата и зарови глава във възглавниците, но тъкмо задрямваше, когато чу, че телефонът вибрира на нощното шкафче, а после се разнесе характерният звън за пристигане на съобщение. Мелиса примигна и се разсъни. Усмихна се самодоволно и взе телефона.
Забавлява ли се на купона?
Усмивката ѝ стана по-сияйна.
И още как, отговори тя. Мелиса умееше да пише с палци на мобилния телефон. И беше светкавично бърза. А ти?
Аз не бях на купона.
Мелиса се намръщи, когато видя отговора. Все още беше пияна и очакваше съобщение от Марк, затова не погледна името.
„Непознат номер.“
Усмивката ѝ помръкна.
Кой е? — бързо написа тя. Телефонът ми не познава номера ти.
Отговорът дойде след петнайсетина секунди.
О, телефонът ти няма да познае номера ми. Аз определено не съм в контактите ти.
Мелиса се надигна, облегна глава на таблата на леглото, пресегна се и запали нощната лампа.
Кой си ти? — написа тя. И щом не си в контактите ми, откъде знаеш номера ми?
Кой съм аз ли? Ами… за теб ще бъда ментор, Мелиса. Нещо като учител.
1
The Broken Shaker (англ.) — „Счупеният шейкър“, реално съществуващ бар за коктейли в Лос Анджелис. Хотелът също е реално съществуващ. — Б.пр.