— Как изобщо може да се случи нещо такова? — попита почти без дъх той, приковал очи в лицето на жертвата. — Искам да кажа… някой е разкъсвал устата, докато не е умряла?
— Била е окачена за устата — отвърна доктор Хоув, докато четеше доклада за приема на Мелиса Хоторн. — Извършителят е използвал риболовна кука, за да го направи.
— Господи!
— Да, знам. — Доктор Хоув остави доклада и нахлузи ръкавици на ръцете си. — Предполагам, че всички стави са разтегнати, нали?
За да се уверят, че трупното вкочаняване вече е настъпило и преминало, разтягането на ставите беше обичайна процедура, когато имаха работа с новопристигнали трупове, при които следсмъртните прегледи бяха изтеглени напред поради една или друга причина.
— Да, санитарят, който я докара, ги е разтегнал. Готови сме да започнем, докторе.
— Добре.
Нейтън нагласи микрофона, окачен на тавана, точно над масата за аутопсии и включи дигиталния диктофон.
Доктор Хоув говореше на глас, каза датата и часа, после номера на случая. След това няколко минути описва общото състояние на трупа, а после премина към много по-подробен анализ на външния вид, като започна с оглед на шията на жертвата. Нямаше следи от душене.
Бърз преглед с докосване разкри, че ларинксът и трахеята не са деформирани. Подезичната кост също не изглеждаше счупена.
Доктор Хоув използва палец и показалец, за да повдигне клепачите на жертвата. С помощта на лупата с насочена светлина на челника си тя внимателно огледа очната орбита на жертвата. Както можеше да се очаква, роговицата беше мътна и непрозрачна, но доктор Хоув търсеше петехии — мънички червеникави петна по очите или клепачите. Петехиите показват наличието на кръвоизливи в кръвоносните съдове, които по една или друга причина може да се появят на различни места в тялото, но когато са в очите или по клепачите, обикновено се дължат на блокиране на дихателната система, съвместимо със задушаване, т.е. асфиксия.
Очите и клепачите на жертвата бяха осеяни с петехии.
— Смъртта е настъпила вследствие на недостиг на кислород — обяви доктор Хоув по микрофона. — Недостигът на кислород не се дължи на удушаване.
— Горката жена — рече Нейтън и поклати глава. — Никой не заслужава да умре по този начин.
Доктор Хоув го погледна осъдително.
— Знам — каза той и вдигна ръце. — Не ставам емоционален, докторе. Само отбелязвам като наблюдение, че никой не заслужава да умре по този начин, това е всичко.
Външният оглед на трупа на Мелиса Хоторн продължи още пет минути и нещо и не разкри други изненади.
След това доктор Хоув трябваше да провери всички кухини на тялото за следи от агресия, сексуални или други. Започна с вагината.
Кожата около вулвата, включително горната част на бедрата, не показа охлузвания, наранявания или хематоми — нищо, което да даде на доктор Хоув повод за притеснение.
Следващата стъпка беше да прегледа вътрешните стени на вагината, но тя не стигна дотам.
Докато разтваряше стените с палец и показалец, доктор Хоув спря, присви очи и се втренчи в нещо.
— Почакай — каза тя и наклони глава, за да види по-добре.
— Нещо не е наред? — попита Нейтън и заобиколи масата за аутопсии.
— Не съм сигурна. Би ли ми подал заключващ форцепс, моля?
— Искате ли и разширителя? — попита той и ѝ подаде хирургичен заключващ форцепс.
— Може би след минута — отговори доктор Хоув и пъхна върха на форцепса във вагината. — Изглежда, че в нея е оставено чуждо тяло — съобщи тя за дигиталния запис.
Застанал зад доктор Хоув, той се наведе, опитвайки се да надникне над дясното ѝ рамо. В същия момент Нейтън чу, че инструментът в ръката ѝ изщрака.
— Хванах го — каза тя и бавно измъкна предмета, който беше защипала с форцепса.
На върха на хирургичния инструмент се виждаше малко, прозрачно, самозатварящо се найлоново пликче, около десетина квадратни сантиметра. Ясно се виждаше, че пликчето не е празно.
— Наркотик ли е? — попита Нейтън.
Доктор Хоув се изправи и вдигна форцепса с пликчето към светлината.
— Не съм много сигурна.
Тя издиктува за официалния запис какво е извадила и откъде.
Нейтън наклони глава, надявайки се да разбере по-добре какво всъщност вижда.
Докато все още държеше пликчето с форцепса, доктор Хоув леко го разклати.
— В найлоновото пликче, изглежда, има сгънато листче бяла хартия.
— Може би мъничък хартиен плик? — предположи Нейтън.
— Не мисля. — Доктор Хоув огледа пликчето с очилата с лупи и поклати глава. — Но хайде да разберем.