— Да — продължи Гарсия, — знам, че всяко убийство, особено онези, които възлагат на нашия отдел, по същество са лишени от по-дълбок смисъл, но не говоря за самото престъпление, нито за мотива или за факта, че този вид садизъм може да е нещо лично. Говоря за метода. — Той поклати глава, докато бавно местеше поглед от една снимка на друга. — Този убиец не е удушил жертвата, не я е накълцал на парчета, не я е изкормил и не е ял от плътта ѝ. Не, той я е закачил за устата… като риба… в собствената ѝ дневна. „Безсмислено“ е меко казано.
Преди Хънтър да успее да каже нещо, Барбара Блейк, капитанът на отдел „Обири и убийства“, отвори вратата на кабинета им и влезе. Без да поздрави детективите, тя се отправи към таблото със снимките и застана до Гарсия. Очите ѝ оглеждаха фотографиите, а мозъкът ѝ се опитваше да ги проумее.
— Какво е това, по дяволите? — измърмори капитан Блейк под нос.
— Добро утро, капитане — поздрави я Гарсия и отмести поглед към нея за секунда.
Дългата кестенява коса на Барбара Блейк беше увита на елегантен кок. Носеше бяла копринена блуза, тясна черна пола и черни обувки с ниски токове. Гримът ѝ беше дискретен, професионален и много женствен. Изящните ѝ обеци бяха в унисон с огърлицата ѝ от черни мъниста. В дясната си ръка държеше папка.
След няколко секунди капитан Блейк погледна Гарсия и после Хънтър.
— Какво го прихваща човечеството? — попита тя с тъжен и в същото време ядовит тон. — Защо? Какъв е смисълът да направиш такова нещо на друго човешко същество?
— Защото това означава нещо за убиеца — отговори Хънтър и най-после седна зад бюрото си.
— Кое? — попита капитан Блейк.
— Всичко, капитане — отвърна Хънтър и погледна партньора си. — Всичкото това уж безсмислие. Всичко, което виждаш на тези снимки, означава нещо за убиеца.
Тя се вгледа в ужаса, показан на таблото.
— Включително жертвата?
— Особено жертвата — отговори Гарсия. — Това е твърде лично, капитане… твърде интимно.
— Лично… Убиецът е искал конкретно нея? — Барбара посочи снимката на Мелиса Хоторн. — Или говорим за онова, което представлява жертвата?
— Питаш дали мислим, че това е убийство от омраза?
— Да. — Барбара посочи към таблото. — За мен това е изображение на омраза… чиста омраза… чисто невежество. Вид омраза и невежество, на който са способни много малко хора, и сред тези, които са способни, не мога да отхвърля расовите фанатици. — Капитан Блейк замълча и се пое дъх, за да успокои гласа си. — Откакто започна движението „Животът на чернокожите е от значение“3, се случиха много добри неща срещу расовото разделение в тази страна, но в същото време навсякъде изникнаха малки групи на ултраекстремни расисти. Много от тях са тук, в Лос Анджелис, и двамата го знаете. И същият този въпрос ще зададат медиите, шефът на полицията, кметът и вероятно губернаторът на Калифорния, затова отново ще ви попитам, защото няма да можете да го избегнете — мислите ли, че това убийство е расово?
— В момента не изключваме нищо, капитане — отговори Гарсия. — Засега не знаем много. Жертвата е убита преди по-малко от двайсет и четири часа, но работим по случая.
Барбара отново насочи вниманието си към таблото. След няколко секунди тънкият ѝ показалец посочи една от снимките.
— Каква е тази грамадна риболовна кука? Може ли да бъде проследена?
— Огромна кука за лов на акули — отвърна Гарсия. — Използва се и за алигатори. От неръждаема стомана. Може да издържи четиристотин килограма.
Капитан Блейк сви устни и го погледна.
— Хората ловуват алигатори, така ли?
— Да. — Този път отговори Хънтър.
— В Калифорния?
— Да — потвърди Гарсия. — Куката може да се използва за алигатори, акули и всякакви други големи тежки риби — риба тон, риба меч, каквото се сетиш, а тук има доста такива.
— Тогава проследяването на куката е изключено?
— Практически е невъзможно — уведоми я Гарсия. — Може да е била купена по интернет от някой магазин за риболовни принадлежности къде ли не по света, да не говорим за частна продажба в „иБей“ или някой от множеството други сайтове за частни продажби онлайн.
Капитан Блейк отстъпи крачка назад от таблото.
— Добре, коя е жертвата? Знаем ли поне това?
Хънтър взе тефтерчето си.
— Името ѝ е Мелиса Хоторн — прочете той. — Двайсет и девет годишна, родена тук, в Лос Анджелис, с постоянен адрес в Лиймърт Парк. Живеела сама и била фризьорка. Работила е в малък фризьорски салон на име „Нюанси къдрици“ на булевард „Креншоу“. Всъщност недалеч от дома ѝ. Майка ѝ Джоана починала преди година и половина от рак.
3
„Black is matter“. Възниква спонтанно след убийството при арест на Дж. Флойд в Минеаполис (25 май 2020 г.). — Б.ред.