Когато се сблъскаха с Гарсия, двамата служители на АСТ се спънаха един в друг и също се стовариха на земята. Беше истинско чудо, че никой не си счупи нищо.
Хънтър продължи да бяга с пълна сила, а мнозина от пътниците, които чакаха на изход 206А, се втурнаха да помогнат на тримата пострадали.
Когато Хънтър стигна до изход 210А, всеки мускул в тялото му крещеше за кислород, но оставаше да измине само един къс ръкав, по който пътниците се качват в самолета. Хънтър профуча покрай служителката на „Американ Еърлайнс“ на изхода, без да каже нито дума. Нямаше нито време, нито кислород да обясни кой е.
Ръкавът завиваше наляво и когато най-после зави зад ъгъла, Хънтър чу хаотични, отчаяни писъци, разнасящи се от самолета. Видя, че вратата му е отворена. И после се закова на място.
Вляво от вратата в самолета стоеше стюардеса, която изглеждаше напълно ужасена. Вдясно от нея беше Амбър Бърнет… обляна в кръв.
И после Хънтър видя пистолета.
Как Линда Евънс е вкарала пистолет в самолета, по дяволите?
85.
По разписание, самолетът трябваше да е излетял преди девет минути.
Линда стана от мястото си, тръгна към групата до вратата на самолета и започна да кашля, преструвайки се, че в гърлото ѝ е заседнало нещо. Четиримата веднага я забелязаха.
— Госпожо — каза първата стюардеса и се обърна към Линда. — Моля, върнете се на мястото си…
Линда се закашля още по-силно, закри уста с лявата си ръка и вдигна дясната, за да покаже, че се нуждае от малко време.
— Моля ви, искам само чаша вода — каза тя с прегракнал глас, докато кашляше. — Нещо заседна в гърлото ми.
— Ако се върнете на мястото си, госпожо, веднага ще ви донеса вода — отговори стюардесата.
Линда обаче продължи да върви и да кашля, променяйки траекторията си леко надясно, за да е по-близо до брюнетката.
Поради малкото време, което им остана, и спешността на случая, когато обясни на Амбър Бърнет, че трябва да забави полет 8649 на „Американ Еърлайнс“, докато двамата с Гарсия стигнат до летището, Хънтър беше свел до минимум подробностите. Каза само, че заподозрян в три убийства се опитва да избяга от страната, но не даде описание, нито спомена име или номер на седалката, защото и през ум не му мина, че Амбър Бърнет ще се качи на борда на самолета. Това означаваше, че Амбър не знаеше кого издирват, което беше голяма грешка.
От мястото си Линда вече беше забелязала, че брюнетката си служи с лявата ръка. Също така беше сигурна, че причината за якето с по-голям за нея размер е скрито оръжие — вероятно в кобур под мишницата — и това означаваше, че чернокосата е или полицай, или въздушен маршал. И тъй като беше левичарка, най-логичното място за оръжието ѝ беше под дясната мишница.
Когато Линда стигна на една крачка от групата, Амбър се обърна с лице към нея. Якето ѝ се изви от движението и се притисна по-плътно до стомаха ѝ, разкривайки издутина под дясната ѝ ръка.
Линда я видя и пристъпи към действие.
Всичко се случи бързо — толкова бързо, че стюардесите и пилотът осъзнаха какво става твърде късно.
Линда стигна до групата, престори се, че се спъна в нещо на пода и се хвърли върху Амбър. Това изненада всички, каквото беше всъщност намерението на Линда.
Когато се блъсна в Амбър, Линда сложи двете си ръце на торса ѝ, точно под лявата и дясната ѝ мишница — хватка, която научи от уроците по крав мага. Амбър, тласната от силния удар на тялото ѝ, политна назад, по посока на отворената врата, но Линда я хвана за якето и я дръпна към себе си… силно, а после наведе брадичка и заби глава право в носа ѝ.
Разнесе се ужасяващо хрущене, сякаш някой стъпи върху купчина строшени стъкла. От лицето на Амбър се разхвърча кръв, образува гъста пурпурна мъгла във въздуха и изпръска Линда, пилота и двете стюардеси.
Сблъсъкът предизвика шокова вълна на спираща сърцето болка в носа и в главата на Амбър, едва не я повали в безсъзнание и я дестабилизира напълно. Двете ѝ ръце машинално се вдигнаха към лицето и закриха носа ѝ.
За част от секундата Линда смъкна ципа на якето на Амбър, разкопча кобура и извади оръжието ѝ. С лявата си ръка тя бутна Амбър до стената, вдясно от вратата, и отстъпи две крачки назад, към камбуза. Цялата атака продължи около три секунди.
Няколко пътници във втора класа, онези от лявата колона седалки и по-близо до вратата, видяха какво се случи. Реакцията им беше уплашен писък, който се понесе на вълни из салона, набирайки сила, докато отскача от редица на редица. Колективният ужасен писък мина по цялата дължина на салона за пътници и навлезе в подвижния ръкав, който свързваше терминала с вратата за качване на борда на самолета.