— Никакви специални части или някой, идващ по ръкава, ясно ли е?
Гарсия не откъсна очи от нея.
— Ясно ли е, или не?
— Ясно — отговори Гарсия.
Тя кимна.
— Добре. А сега, върви.
88.
Гарсия и двамата служители на АСТ се обърнаха и закуцукаха обратно по пътническия ръкав, а Хънтър поднови преговорите.
— Нямаме много време, Линда — започна той, използвайки ние вместо ти, за да предаде подсъзнателно посланието, че са заедно в играта. — Трябва да пуснем пътниците да слязат от самолета и трябва да го направим веднага.
Линда отстъпи крачка назад, дърпайки стюардесата със себе си.
— Добре — каза тя с достатъчно силен глас, за да я чуят повечето пътници. — Ще го направим бавно и спокойно. Без паника. Без бързане. Първо, преди някой да помръдне, искам всички, които са до прозорците, да смъкнат щорите. — Линда замълча за момент, за да може всеки да разбере инструкциите ѝ. — Всяка щора на всеки прозорец да бъде спусната. Направете го веднага.
Пътниците изпълниха заповедта ѝ.
Хънтър трябваше да признае, че Линда е умна. Тя току-що зачерта вероятността някой снайперист да сложи край на цялата история, помисли си той.
— А сега — продължи Линда, — ще го направим редица по редица. — Тя погледна пилота и другата стюардеса, за да им даде да разберат, че ще помагат. — Забравете за ръчния багаж. Няма да отиде никъде и само ще забави нещата. Ще започнем с първата редица във втора класа и така нататък до последната. После ще преминем към първа класа. Нека поне веднъж да почакат. Ще използваме само лявата пътека, затова ако сте в дясната страна на самолета, ще се придвижите вляво, когато ви дойде редът. Не ставайте, ако не е дошъл редът ви да слезете. Направите ли го… повярвайте ми… ще умрете. — Линда кимна на пилота и на другата стюардеса. — Бавно и спокойно. Без паника. Без бързане. Изведете ги навън.
Първата редица седалки във втора класа беше номер трийсет, а последната — петдесет и седем.
Пилотът, другата стюардеса и още две стюардеси във втора класа действаха бързо и правеха всичко възможно да успокоят пътниците. Фактът, че самолетът беше пълен само малко повече от половината, направи извеждането по-бързо.
Докато групите пътници слизаха от самолета и влизаха в ръкава, между пет и девет души в група, посрещаше ги мъж по боксерки и чорапи.
— Моля, вървете право по ръкава и някой полицай ще ви помогне — повтаряше Хънтър, докато уплашените и изненадани пътници бързо преминаваха покрай него с коментари като „Какво е това, по дяволите?“ и „Желаем ви успех!“.
За малко повече от седем минути стюардесите и пилотът опразниха втора класа.
— Добре. Да преминем към първа класа — каза Линда и се обърна към двете стюардеси, които помагаха във втора класа. — Вие двете може да тръгвате. — Тя кимна към пътническия ръкав. — Другите стюардеси в първа класа ще се погрижат за останалите пътници.
Двете уплашени стюардеси погледнаха пилота, който бързо им кимна.
— Вървете — каза той. — Спасете се.
Стюардесата, до чиято глава беше опрян пистолетът, отново се разплака.
— Моля те, пусни ме… моля те.
— Ще го сторя, но ще трябва да почакаш още малко — отвърна Линда и после заповяда на пилота и на другата стюардеса да изведат пътниците от първа класа.
В първа класа нямаше много пътници — само двайсет и един — но когато четвъртата група стигна до вратата, готова да слезе от самолета, Линда ги спря.
— Ти — каза тя и посочи среден на ръст мъж, който изглеждаше на трийсетина години.
Мъжът спря и я погледна.
— Аз ли? — попита той с треперещ глас и сложи дясната си ръка на гърдите. Сините му очи бяха изпълнени със страх.
— Да, ти — отговори Линда. — Ти оставаш. Останалите пътници в групата… вървете.
Всички се спогледаха изненадано и озадачено.
— Вървете — отново им заповяда Линда. — Преди да реша да избера още някого.
Те веднага излязоха от самолета, колкото може по-бързо, оставяйки младия мъж, когото Линда беше спряла.
— Защо? — попита той, докато страхът овладяваше тялото му. — Как така да остана?
— Точно така. — Тонът на Линда беше твърд и настойчив. — Ела от тази страна и седни на онази седалка, където мога да те виждам. — Тя посочи място на първата редица във втора класа, вляво от нея.
— Линда — извика Хънтър, — какво правиш?
— Нарича се застраховка, детектив — отвърна тя. — Давам ти пътниците, както обещах, но трябва да задържа най-малко един цивилен тук вътре. Ако не го направя, приятелите ти от специалните части ще щурмуват самолета с гърмящи оръжия. Знаеш го.