— Но защо аз? Какво съм направил? — Младият мъж имаше такъв вид, сякаш всеки момент ще се разплаче.
— Защото аз казвам така — отговори Линда. — А сега седни.
Мъжът се обърна и погледна Хънтър, явно търсейки помощ.
— Всичко е наред — рече Хънтър и вдигна ръце към него. — Как се казваш?
— Хмм… Филип Мадокс, но всички ме наричат Фил.
— Добре, Фил — каза Хънтър възможно най-спокойно. — Всичко ще бъде наред. Само… седни… засега… и ще решим проблема. Става ли?
— Бавиш всички, Фил — обади се Линда. — Седни или ще те прострелям в капачката на коляното. — Тя насочи пистолета към краката му.
Сега вече младият мъж трепереше от главата до петите, но отиде и седна на мястото, което посочи Линда.
— Ти — извика Линда и врътна брадичка към Амбър, — окървавената. Сложи белезниците си на пода и внимателно ги подритни насам с крак.
Амбър също трепереше, но от гняв.
— Направи го веднага и го направи бавно.
Амбър изпълни заповедта ѝ.
— И ключовете…
Амбър се подчини.
Линда се обърна към пилота и стюардесите.
— Може да продължите с извеждането на пътниците от самолета.
Те се върнаха в първа класа, а Линда пусна косата на стюардесата.
— Искам да вземеш белезниците — каза ѝ Линда, — и да закопчаеш Фил на седалката. Направиш ли го правилно и спокойно, може да си вървиш.
Дишайки тежко, стюардесата най-после се освободи от хватката на Линда, за да вземе белезниците от пода.
— Хайде — подкани я Линда. — Направи го.
Също като Фил, стюардесата погледна Хънтър за потвърждение. Той кимна.
Стюардесата взе белезниците и се приближи до мястото, където седеше Фил.
— Много съжалявам — ридаейки каза тя, щракна едната халка на белезниците на дясната му китка, а после заключи другата около облегалката за ръце на седалката и я дръпна силно, за да покаже на Линда, че е свършила правилно работата.
— Чудесно — рече Линда и насочи оръжието си към Фил. — Може да си вървиш — каза тя на стюардесата, която за момент изглеждаше несигурна какво да направи.
Пилотът и трите стюардеси се появиха с последната група пътници. Помощник-пилотът ги следваше.
— Това са всичките — каза пилотът.
— Прекрасно — отвърна Линда. — Сега всички може да си вървите.
На лицата им се изписа колебание, което изчезна веднага щом Линда насочи пистолета към тях.
— По-добре тръгвайте, преди да променя решението си. Искате ли да останете?
Четирите стюардеси, пилотът и помощник-пилотът поклатиха глави и най-после напуснаха самолета, минавайки бързо покрай Хънтър.
Линда погледна Амбър.
— Ти също, разкървавен нос. Може да тръгваш.
— Никъде няма да ходя — гневно заяви Амбър. — Ти взе оръжието ми. Ще сляза от самолета само с оръжието си или в чувал за трупове. Затова, застреляй ме, ако искаш, откачена кучко, но оставам тук.
Сърцето на Хънтър пропусна един удар. Нима Амбър има желание да умре, запита се той.
— Добре. Щом така искаш — отговори Линда и бързо отмести пистолета от Фил и го насочи към Амбър.
Амбър спусна ръце от двете страни на тялото си и погледна Линда право в очите, но не трепна. От носа ѝ течеше кръв и капеше от брадичката ѝ върху ризата и якето ѝ.
— Не го прави, Линда! — извика Хънтър, пристъпи крачка напред и се обърна към Амбър. — Амбър, съжалявам, че те забърках в това. Не трябваше. Това не е твоята битка. Моля те, тръгвай. Отиди да прегледат носа ти…
— Както казах, Робърт — прекъсна го тя, без дори да го поглежда, — никъде няма да ходя.
Линда се втренчи в Амбър и дълго я гледа, а после спусна ръка.
— Права си — каза тя и кимна. — Остани. Може да бъдеш полезна за нещо след малко. — Линда погледна Хънтър. — Защо не се качиш на борда… Робърт? И ми направи една услуга. Донеси белезниците си.
Хънтър се обърна и погледна купчината дрехи на пода зад него, където беше кобурът му.
— Направи го бавно — напомни му тя.
Хънтър внимателно взе белезниците и се качи в самолета.
— А сега затвори и заключи вратата — заповяда Линда.
Той придърпа вратата, превключи заключващата система на ръчно управление и я заключи.
— А сега — каза му Линда и посочи вратата, която Хънтър току-що беше затворил, — виждаш ли голямата дръжка, монтирана на стената, вдясно от вратата?
Хънтър кимна.
— Заключи се с белезниците до дамата с кървящия нос, заедно с нея — заповяда Линда. — Твоята дясна китка за нейната лява китка. Направи го бавно и без номера.