91.
Фил издаде приглушен вик, когато чу думите на Линда.
— Моля те… Не искам да умирам. — Цветът се отдръпна от лицето му. — Ужасно съжалявам за случилото се със семейството ти, но аз нямам нищо общо. Опитвам се да си създам собствено семейство. Моля те, пусни ме да си вървя.
Линда го погледна и се усмихна.
— Така ли, любовнико?
— Линда — рече Хънтър. — Мисля, че и ти не искаш да умреш.
— Наистина ли мислиш така… Робърт? — Сарказмът се завърна в гласа ѝ. Тя съблече якето си и вдигна двете си китки, за да ги покаже на Хънтър. На тях имаше два големи набръчкани белега. — Грешиш. Непрекъснато мисля как да умра.
— Било е отдавна — възрази Хънтър и погледна собственото си тяло. — Знам за белезите, Линда. И за физическите, и за психическите. Знам колко много болят… колко поражения нанасят… и колко много време трябва да зараснат, ако изобщо някога зараснат. — Двамата се втренчиха един в друг. — Също така знам, че за психичните белези няма средно положение. Или ние се справяме с тях, или те се справят с нас. И ти си се справила с тях, Линда, защото това са стари белези. От времето, преди да намериш нова цел.
— Нова цел? — Линда се опита да се усмихне, но само изкриви лице в гримаса.
— Да — отговори Хънтър, съзнавайки, че това е шансът му да ѝ напомни какъв човек е била. — Въпреки всичката ти болка, Линда, ти си направила най-благородното нещо, което може да стори едно човешко същество. Години наред си пътувала из страната… разговаряла си с ученици… учители… родители… помагала си им да разберат депресията в младите тийнейджъри… как да разчитат по-добре знаците… как да подхождат към хлапетата, които чувстват болка и обида, и как да им помагат. Напуснала си работата си като медицинска сестра в травматологията, където всеки ден си правела всичко възможно да спасиш човешки живот, за да посветиш остатъка от твоя живот, за да помагаш на други да изберат живота… не да го отнемат, Линда.
Тя не каза нищо.
— Затова, не — продължи Хънтър, — не мисля, че искаш да умреш… и не вярвам, че искаш да убиеш повече хора, в това число Лукас.
— Проучил си ме… Робърт — отговори Линда, бръкна в чекмеджето и извади нова бутилчица. — И ако наистина мислиш така, ще останеш изненадан. — Тя му се усмихна, а после се обърна и погледна Фил. — Пийни нещо, любовнико. Имаш такъв вид, сякаш се нуждаеш от питие. Коя е твоята отрова?
Фил започна да се чеше по опакото на дясната си ръка.
— Не искам питие. Само ме пусни да си вървя, моля те.
Линда взе пистолета и се прицели във Фил.
— Едно питие. Настоявам.
— Аз ще пийна с теб — извика Хънтър и пристъпи крачка напред, доколкото позволяваше завесата, дърпайки ръката на Амбър.
— Героят се притичва на помощ — отбеляза Линда и се обърна към Хънтър. — Какво ще пиеш?
— Уиски.
Линда погледна Амбър.
— Не мога — каза Амбър и посочи носа си. — Каквото и да пия, ще има вкус на кръв.
— Искаш ли вода? — попита Линда.
— Ако нямаш нищо против, би било чудесно.
— Може ли вода и за мен, моля? — обади се Фил.
Линда повдигна рамене.
— Вода да бъде. Внимавай. — Тя подхвърли шише вода на Фил и после на Амбър и накрая малка бутилка уиски на Хънтър.
И тримата ги уловиха във въздуха.
— Чаша? — попита Линда.
— Да, моля — прие Хънтър, а Амбър и Фил поклатиха глави.
Линда подхвърли пластмасова чаша на Хънтър.
Той отвъртя капачката и изля златистата течност в чашата. Линда вдигна чашата си към него за наздравица.
— За намирането на нова цел в живота — каза тя.
Хънтър наклони чашата си към нея и отпи малка глътка.
Амбър изля малко вода върху лицето си, за да измие част от кръвта, и после жадно изпи остатъка.
Фил отпи само две малки глътки от шишето си.
— Прав си — каза Линда, обръщайки се към Хънтър, и пак остави чашата си на плота. — Наистина намерих нова цел в живота. Нещо много, много по-добро, отколкото да помагам на другите.
— Отмъщение — каза Хънтър.
— Отмъщение. Искаш ли да отгатнеш как открих тази нова цел?
Хънтър не отговори.
— Хайде, Робърт, сигурно имаш някаква теория, нали? Направил си проучване, всички го разбрахме, и си се справил добре, защото си тук. Успя да стигнеш до мен, преди да съм приключила, затова кажи каква е версията ти, защо правя това? Хайде, искам да я чуя.