Амбър погледна Хънтър, сякаш искаше да каже: Дай ѝ нещо, Робърт. Съчини го, ако трябва, но ѝ дай нещо.
Хънтър се престори, че отново отпива от уискито си.
— Най-логичният извод — започна той, — е, че преди малко повече от година някак си разбрала, че група ученици от прогимназия „Гардина“ — съученици на Дженисис от осми клас — я тормозят и се подиграват на недъга ѝ — неща, които за съжаление хлапетата правят. Може би е било нещо, което се е случило само в онази година… а може да е продължило дълго. Няма значение, защото тя така и не ти е казала. Не е споделила с теб колко силно ѝ е въздействало. Всъщност не е казала на никого, защото както ти спомена, Дженисис е била силно момиче и е знаела, че хората я гледат по различен начин. Мислела е, че ще може да се справи сама.
Линда повдигна вежди — мълчалив знак Хънтър да продължи нататък.
— Но колкото и силна да е изглеждала на всички, истината е, че Дженисис е била просто тийнейджърка, че жизненият ѝ опит все още е бил много ограничен, за да може да се справи с такъв вид напрежение. Тя навлизала в много вълнуващ период. На четиринайсет години повечето от нас започваме да откриваме много неща за себе си и за живота като цяло. Това е и възрастта, когато започваме да се тревожим как изглеждаме… Как се вписваме… как ни приемат другите. — Хънтър замълча и видя, че Линда хапе устни. — Това претоварване с нова информация и емоции може, и обикновено въздейства силно на много от младите тийнейджъри. Прави ги по-уязвими и много по-податливи на депресия и тревожност. За повечето хора, които се борят с депресия през целия си живот, точно това е възрастта, когато признаците се проявяват за пръв път.
Линда се облегна на плота на камбуза. Теорията на Хънтър, изглежда, я забавляваше.
— За жалост — каза Хънтър с нежен тон, — вместо да помоли майка си… баща си… брат си… някого за помощ, Дженисис е продължила да търпи тормоза… подигравките… обидите… продължила е да се опитва да бъде силна сама, докато накрая не е издържала.
Линда отново докосна медальона пеперуда на шията си.
— Откриването на онова, което е тласнало дъщеря ти да сложи край на живота си — добави Хънтър, — както и имената на учениците, които са я тормозили, е било нещо повече от шок за теб — съкрушило те е за пореден път. И тогава си решила да се разправиш с всеки един от тях, но планът ти за отмъщение не е бил да ги убиеш. Би било твърде елементарно, нали?
— Лесно е да умреш — каза Линда с безчувствен глас.
— Искала си да ги накараш да страдат, както си страдала ти. Искала си да направиш така, че те да продължат да живеят без някого, когото обичат. Затова си направила проучвания и си се погрижила онези хлапета, които са тормозили Дженисис, да открият труповете на любимите си хора. Искала си да ги пречупиш. Затова си им изпратила есемес с прикрепен видеоклип още на другия ден след убийството — за да принудиш разума им да се разбие в напълно отворена рана… която никога няма да зарасне.
Линда изглеждаше смаяна.
— Знаеш… хората казват, че времето лекува всичко… поправя всичко… нека само да мине известно време. — Тя започна да масажира врата си. — Е, нищо от това не стана в моя случай. Знаеш ли кое е единственото, което времето направи с мен… Робърт?
— Направи те по-умела в това да криеш колко е покрусена душата ти? — позволи си да предположи Хънтър.
Линда го погледна с присвити очи. Тя явно не очакваше отговор на въпроса си и Хънтър я изненада.
— Боже мой — възкликна Линда, докато гледаше преценяващо Хънтър. — И ти си покрусен като мен, нали? Времето не е успяло да излекува и теб. Направило те е експерт в криенето на болката… Също като мен.
Този път Хънтър не каза нищо.
Погледите им се кръстосаха, докато накрая Линда се изсмя.
— Добра теория, Робърт. Наистина много добра, но пропускаш няколко пикантни детайла. Затова, моля, позволи ми да запълня празнотите. — Тя отпи още една глътка уиски. — Да, разбрах за групата ученици. Искаш ли да знаеш как?
Мълчанието на Хънтър красноречиво говореше „да“.
— Както ти каза — започна Линда, — години наред пътувах из страната и се опитвах да обучавам родители, учители, ученици, когото мога, колко деструктивна може да бъде депресията в младите тийнейджъри. Направих го, защото искрено вярвах, че именно това се е случило с Дженисис. Тя беше загубила битката с депресията. Не исках други семейства да преживяват онова, което преживя моето семейство. Исках да ги науча как да разбират, че децата им изпитват болка… и че се борят. Не успях да помогна на моето семейство, но вероятно можех да помогна на други.