— Ти ли го уби? — попита Амбър.
Линда само я погледна, без да отговори.
— Линда… — опита пак Хънтър, но тя отново го прекъсна.
— Недей. — Тя взе пистолета и се прицели в Хънтър. — Няма какво да кажеш… Робърт. Не можеш да кажеш нищо, защото не си видял целия видеозапис.
Хънтър и Амбър погледнаха Линда с присвити очи.
— И още по-добре — поправи се Линда. — Не си чул всичко. Върни се в началото на видеото — с ядосан глас заповяда тя. — Бутонът в лявата страна на телефона. Това е звукът. Включи го. Изгледай отново видеоклипа. Става по-хубаво. Много по-хубаво.
94.
Хънтър върна видеозаписа в началото и в същия момент чу лек шум, който се разнесе отвън, точно пред вратата на самолета. Той не се издаде с нищо — не отмести очи от екрана на мобилния телефон на Линда, за да погледне към вратата, и позата му остана отпусната — но разбра, че екипите на специалните части се готвят да влязат в самолета.
— Хайде — настоя Линда. — Не се срамувай. Обещавам, че ще ти хареса.
Хънтър увеличи звука на телефона и почука с пръст по екрана, за да пусне отначало видеоклипа.
Този път Хънтър и Амбър чуха гласовете на онези, които бяха зад камерата. Трой Фостър не беше сам.
Шшшт, прошепна Трой. Не ѝ давайте да разбере, че сме тук. Ще стане супер.
Дженисис се надигна на пръсти, за да целуне за пръв път Педро, и нежно обви в шепи лицето му.
Не мога да повярвам, че Педро ѝ позволява да докосва лицето му с тези ръце, тихо прошепна някой. Гласът беше женски… на момиче. Тя може да го убие. Да го закачи за устата като риба с тези ръце като куки.
Коментарът предизвика изблик на сподавен смях от групата зад камерата.
Хънтър почувства, че в основата на черепа му се насъбира някакво треперене, което се стрелна надолу по гръбнака му като токов удар.
— Искаш ли да отгатнеш кой каза това… Робърт? — попита Линда.
— Джанет Ланг — отговори той. — Сестрата на Мелиса Хоторн.
Амбър се намръщи озадачено към Хънтър, опитвайки се да разбере какво става, а Линда му се усмихна. Знаеше, че Хънтър започва да разбира.
Забележката на Джанет беше спусъкът за онова, което последва. Хлапетата са си хлапета и винаги се надпреварват, като всяко иска да надмине другото. Тъй като всички се засмяха на коментара на Джанет, и останалите решиха да кажат нещо остроумно, засилвайки нещата всеки път, като смятаха, че всяка забележка ще бъде по-смешна от предишната.
Веднага след Джанет, Трой прошепна своя коментар.
А преди малко се държаха за ръцете. Видяхте ли? Полудял ли е този ненормалник? Ами ако тя беше побягнала? Кучката щеше да го отнесе като влекач с тези куки за влачене, които има. Щеше да го влачи по земята като развалено парче месо.
Пак се чу приглушен смях.
— Няма смисъл да отгатваш кой беше — каза Линда, когато Хънтър спря видеозаписа, — тъй като той е бил единственото момче в групата.
Хънтър вдигна глава и срещна гневния ѝ поглед.
— Моля те, продължи да гледаш — каза тя. — Коментарите стават все по-хубави… „шегата“ става все по-смешна.
Хънтър без желание почука с пръст по екрана на телефона.
Забележките спряха, когато Дженисис влезе в банята. Педро изведе групата от дрешника. Докато чакаха Дженисис да излезе, никой не каза нищо, а после вратата на банята се отвори.
Изненада!, изкрещяха всички в един глас и после избухнаха в смях, когато ужасената Дженисис се вцепени пред тях.
Добре че не я накара да ти направи чекия, Педро, каза едно от момичетата, когато Педро заобиколи Дженисис, за да затвори вратата на банята. Тя вероятно щеше да отреже патката и топките ти с онези нейни рачешки щипки — щрак, щрак, щрак.
Всички отново се разсмяха гръмогласно.
Хънтър знаеше, че думите бяха изречени от Джоузи.
Да, аз дори не бих пъхнала пръст в нея, каза друго момиче. Кой знае, тя може да има щипка и там вътре?