— Това беше Джанет — поясни Линда.
Хънтър наведе глава и затвори очи за момент.
В трите си видеоклипа след убийствата Линда беше използвала собствените им думи, за да ги упрекне… и да ги подтикне да си спомнят.
— Аз само последвах предложенията им — безпристрастно отбеляза Линда, допи поредната малка бутилка уиски и кимна към телефона в ръцете на Хънтър. — Признай, Робърт, свърших добра работа, нали?
Амбър изглеждаше напълно объркана.
Хънтър отново насочи вниманието си към видеозаписа.
Дженисис се помъчи да мине покрай Педро и да се върне в банята. Сложи ръце на стомаха му и се опита да го избута от пътя си, но той беше твърде силен.
Внимавай, Педро, каза друго момиче. С онези нейни ръце като на Едуард Ножиците тя лесно може да те среже на две. Вътрешностите ти ще изпаднат като кайма.
Отново се разнесе лудешки смях.
Хънтър спря видеоклипа. Последният коментар явно беше на София Ризоли, сега София Елиът. Това сигурно беше планът на Линда — да среже на две Лукас Елиът и вероятно да разпръсне вътрешностите му на пода, като кайма, за да го намери така София.
— Е, сега знаеш всичко, детектив Хънтър — каза Линда и му направи знак да ѝ подхвърли телефона.
Хънтър знаеше.
— Загадката е решена — добави тя и прибра телефона в джоба си. — Обзалагам се, че това отговори на няколко въпроса в разследването ти, нали?
— Линда — започна Хънтър, — разбирам гнева ти, защото и аз някога бях гневен като теб. Исках отмъщение за хората, които ми отнеха някого, когото обичах… и това се случи повече от веднъж.
— Добре. Затова би трябвало да ми помогнеш да се измъкна оттук, за да мога да довърша работата си.
— Нека те попитам нещо за твоето отмъщение, Линда — каза Хънтър. — Проработи ли? Накара ли те да се почувстваш по-добре? Направи ли така, че Дженисис, Майкъл и Джон да ти липсват по-малко? Когато ти брутално отнемаше живота на онези хора — живота на онези напълно невинни хора — това задоволи ли сърцето ти? Премахна ли част от болката… от скръбта, която носиш в себе си толкова отдавна?
— Виж… Робърт. — Сарказмът се завърна в тона на Линда. — Ето тук грешиш. Не става дума за мен или как ме кара да се чувствам. Не става въпрос за задоволяване на сърцето ми или премахване на болката ми. Болката, която изпитвам, ще свърши само когато умра. Тук става въпрос хората да поемат отговорността за действията си. Да не се измъкнат безнаказано с каквото поискат, само защото го наричат шега. — Тя ядосано поклати глава. — Всяка постъпка има последици. Знаеш го, нали? Някои постъпки имат трета стъпка, която е „реакцията“. Самоубийството на Дженисис, последвано от смъртта на Майкъл и Джон, е последицата от постъпката на онази група хлапета. — Линда заби показалец в гърдите си. — Аз… съм реакцията. И повярвай ми… Робърт, аз се случвам.
— Но хората, които убиваш — отвърна Хънтър с тон, който съвсем не беше снизходителен, — са невинни и не са извършили постъпката, за която говориш, Линда. Знам, че го съзнаваш. Те не са свързани по никакъв начин с онзи видеозапис.
— Невинни? — попита Линда със стиснати зъби. — Искаш да говорим за невинни, така ли? Добре. — Тя си пое гневно дъх. — Дженисис беше невинна. Майкъл беше невинен. Джон беше невинен. Всичките са мъртви, Робърт. Цялото ми семейство. Всички, които обичах… са мъртви… само защото група четиринайсетгодишни хлапета искали да се посмеят… на шега… да се позабавляват. — Линда заговори с превзет детски глас: — „О, хрумна ми идея — само на майтап, хайде да подмамим едно уязвимо и ранимо малко момиче да се съблече голо, да я заснемем и да я унижим до точката на отчаяние.“ Сякаш Дженисис вече не водеше дългогодишна борба със собственото си тяло, психичното си състояние, предразсъдъците и да не забравяме невежеството. — Линда вдигна ръка, за да наблегне на думите си. — И знаеш ли какво друго е също така невероятно? В групата са били пет хлапета… пет. Три от тях момичета. Нито едно от тях не е казало: „О, това е шибана, гадна, тъпа идея. Оставете на мира момичето. Тя не е направила нищо лошо на никого от нас, защо искате да я унижите и сломите така? Ще ви хареса ли, ако някой направи това на вас?“. — Линда използва двете си ръце, за да посочи към себе си. — Е, възмездието е грозна кучка, нали?
— Но хората, които ти уби, Линда… Те дори не са познавали Дженисис. — Хънтър отново се опита да въздейства на човешката ѝ страна, която беше сигурен, че все още съществува, скрита зад всичкия гняв, но въпреки това запазена. Трябваше само да я докосне. — Всъщност, освен Мелиса Хоторн, която е била доведена сестра на Джанет, ако се върнеш тринайсет години назад, когато Дженисис е сложила край на живота си, всички, които ти уби, дори не са познавали хората, заради които ти го направи. Кирстен Хансен се е запознала с Трой Фостър преди три години. Оливър Грифит се е запознал с Джоузи Мос само преди седемнайсет месеца. — Хънтър направи пауза за ефект. — Ти отне живота им, Линда, заради нещо, за което те не са имали абсолютно никаква вина… нещо, което се е случило, когато самите те са били хлапета като Дженисис.