Куршумът, деветмилиметров, с мек връх, влезе в черепа през долната ѝ челюст и разкъса езика и небцето ѝ, а после проникна в мозъка ѝ, разруши всичко по пътя си и излезе през горната част на черепа ѝ.
Хънтър беше уловил погледа на Линда точно преди пръстът ѝ да натисне спусъка.
Той не видя в очите ѝ нищо — никакви чувства… никакъв гняв… никакъв живот… сякаш душата ѝ беше напуснала тялото още преди куршумът да излети от пистолета.
Когато безжизненото тяло на Линда се свлече на пода, шокът на Хънтър от случилото се току-що го парализира за момент. Той остана неподвижно, с широко отворени очи, увиснала челюст и затаен дъх.
Това не трябваше да се случва.
И тогава Хънтър чу, че вратата на самолета се отваря. Екипите на специалните части влизаха. Това принуди мисълта му най-после да започне да функционира отново.
97.
— Фил? — извика още веднъж Хънтър, опитвайки се да извие тяло, доколкото може, за да види младия мъж, но белезниците не му позволяваха да надникне покрай камбуза, колкото и да се мъчеше.
Фил седеше в другата страна на самолета, вляво от камбуза, а Хънтър и Амбър бяха оковани за дръжката на преградата за завесата вдясно.
След като идентифицира Хънтър и Амбър, водачът на екипа Алварес смени посоката и се завъртя надясно, към камбуза в средата на самолета. И тогава видя тялото на Линда на пода. На стената зад нея, както и върху седалката вдясно и по някои от шкафовете в камбуза, се виждаха кожа, коса, частици от кости и мозъчно вещество.
— Мишената е свалена — извика Алварес и се втурна към Линда. — Мишената е свалена. — Той изрита настрана пистолета в ръката ѝ.
Тъй като Алварес и Портной свърнаха наляво, когато нахлуха в самолета, останалите трима членове на екип „Алфа“ на специалните части завиха надясно.
С периферното си зрение Хънтър видя, че се появяват още двама от екипа на специалните части. Те бяха използвали предната и задната врати, за да се качат на борда на самолета.
— Тя е мъртва — уведоми ги Алварес.
— Определено — извика Хънтър. Ушите му все още кънтяха от детонациите. — Половината ѝ мозък е върху стената зад теб. Фил, тя стреля първо по Фил. — Той посочи вляво от камбуза. — Той е окован с белезници от другата страна на камбуза. — Гласът на Хънтър потрепери. — Кажи ми, че той не е мъртъв.
— Не реагира — отговори единият командос, който беше стигнал пръв до Фил.
— Повикайте медиците — заповяда Хънтър.
— Не е прострелян — извика командосът. — Припаднал е, но не е ранен.
— Какво? — Хънтър погледна Амбър, която беше започнала да се съвзема от зашеметяващите гранати.
— Стреляла е по него — отвърна командосът, — но не го е улучила. Куршумът се е забил в седалката до него. Както казах, той е припаднал. Няма рана… няма кръв. Не е ранен.
98.
Пет часа по-късно — гарсониерата на Линда Евънс в Торънс
Хънтър и Гарсия стояха неподвижно, с широко отворени от изумление очи, докато гледаха стените на малката гарсониера на Линда Евънс в района Саут Бей в Лос Анджелис. Стените бяха облепени от пода до тавана със снимки, схеми и писмени планове.
Линда беше оставила лаптопа си на сгъваема масичка, която се прибираше в стената. Около него имаше още снимки и дневник за упражнения по стрелба от стрелбище.
На летището, след като всичко свърши, Хънтър и Гарсия бяха прегледани от медици на „Бърза помощ“. Хънтър беше добре. Въздействието на зашеметяващите гранати беше преминало. Гарсия, от друга страна, беше изкълчил лошо глезена си от сблъсъка с двамата служители на АСТ. Целият му ляв крак беше превързан и известно време щеше да ходи с патерици.
От международното летище на Лос Анджелис трябваше да отидат направо в Главното управление на полицията, за да напишат доклади и да се изправят пред онова, с което щяха да ги посрещнат капитан Блейк и шефът на полицията, но шофираше Хънтър, който реши, че първо иска да огледа гарсониерата на Линда Евънс. Той беше успял да вземе ключовете от чантата ѝ. Гарсия не възрази.
— Това е пълно безумие — каза най-после Гарсия. Те бяха оглеждали всичко мълчаливо в продължение на пет минути, откакто влязоха в апартамента. — Тя, изглежда, е оставила всичко тук, Робърт. Всичките ѝ проучвания — снимки от наблюдения, графици, имена, адреси… всичко.
В момента може и да не го разбираш, беше казала Линда в самолета, но знам, че скоро ще го разбереш. Всичко е там и те чака.
Хънтър не отговори и започна да преглежда серия фоторазпечатки, които откри в плик, залепен на една от стените в кухнята.