Гарсия докуцука до масата и започна да прелиства дневника за упражнения по стрелба. Колкото повече страници отгръщаше, толкова повече се намръщваше.
— Робърт, ела да видиш нещо.
— Един момент — извика Хънтър от кухнята.
— Не. — Тонът на Гарсия беше твърд. — Трябва да дойдеш да видиш това.
Хънтър взе плика и отиде.
Гарсия посочи дневника на масата.
— Пропусни първите петдесет и няколко страници — рече той. — Прочети оттам нататък и ми кажи какво мислиш.
Хънтър прелисти страниците и започна от средата, като бързо четеше цифрите и датите. Стигна до последната цифра и погледна партньора си.
— Това са внушителни резултати, Робърт.
Хънтър кимна.
— Линда се е упражнявала да стреля почти всеки ден в продължение на шест месеца.
— Точно така — съгласи се Гарсия. — Мислиш ли, че някой с такива резултати би пропуснал мишена, която се намира само на два метра, при това с трийсет-четиресет сантиметра?
— Не би пропуснала — отвърна Хънтър. — Не го е улучила нарочно.
В начина, по който Хънтър изрече думите, имаше нещо, което заинтригува Гарсия.
— Стреляла е по онзи пътник… Филип, нали? Защо? — попита Гарсия. — За ефект? За да те уплаши? — Той поклати глава. — Не се връзва.
Хънтър въздъхна.
— Линда не е стреляла по Фил за ефект. Мисля, че е променила решението си в последната секунда.
Гарсия взе стол от ъгъла. Кракът отново го заболя.
— Променила е решението си? — попита той и седна. — В това има още по-малко логика, Робърт. Да, вярно, Линда уби невинни хора, но те поне имаха някаква връзка с групата ученици, които са заснели видеозаписа с Дженисис.
Преди да слезе от самолета, Хънтър беше взел и мобилния телефон на Линда от джоба на якето ѝ. Единствените други двама, които бяха гледали видеоклипа, който Линда показа на Хънтър и Амбър в самолета, бяха Гарсия и капитан Блейк.
— Фил не е имал нищо общо с цялата история — продължи Гарсия. — Той е бил само случаен пътник, който не е извадил късмет.
Хънтър даде на партньора си плика с разпечатките, който намери в кухнята.
— Не е било така.
— Какво? — Гарсия взе плика и започна да разглежда разпечатките. Бяха повече от петдесет и всичките показваха Фил в компанията на привлекателна брюнетка. Двамата явно имаха романтична връзка. На някои снимки се държаха за ръце, а на други се целуваха.
Гарсия веднага разпозна двамата на снимките — Филип Мадокс и София Елиът.
— Мамка му!
Хънтър кимна.
— Фил има любовна връзка със София.
Гарсия пусна плика на коленете си.
— Не може да бъде.
Хънтър не каза нищо.
— Почакай. — Гарсия вдигна ръка. — Не е за вярване. Защо не си изненадан?
— Щях да бъда… ако вече не го знаех.
— Какво? — Гарсия не разбираше нищо. — Как разбра?
— В самолета, когато Фил каза на Линда, че се опитва да създаде семейство, тя го нарече „любовнико“ — обясни Хънтър. — После го направи още веднъж, когато убеждаваше всички да пийнат нещо.
Гарсия повдигна учудено вежди.
— Стори ми се странно — продължи Хънтър. — Прякорът се появи изневиделица и не се вместваше в целия сценарий. И след това, когато ѝ казах, че Лукас страда от дислексия, Фил се опита да попита нещо, но Линда не му позволи. Нещата дойдоха по местата си едва когато бяхме при медиците. Тогава отидох да говоря с Фил.
— И той си призна. — Това не беше въпрос.
— Наложи се да го притисна — кимна Хънтър. — Казах му, че така или иначе ще разберем, и той реши да си признае. Били любовници от пет месеца.
— И затова заминавал за Италия? — попита Гарсия.
— Да — потвърди Хънтър. — Лукас се връща в събота, нали помниш?
Гарсия се засмя.
— Съпругът се връща, а съпругата остава, като се преструва, че ще постои със семейството си, и бум, пристига любовникът за няколко щастливи дни.
— Нещо такова — каза Хънтър.
— Как е разбрала Линда, че Фил е в самолета?
Хънтър размаха ръка, за да посочи гарсониерата, в която се намираха.
— Мисля, че тя не е пропуснала нищо в проучванията си, Карлос.
— Смяташ ли, че Фил е бил мишената ѝ от самото начало? — попита Гарсия. — Щом Линда е открила, че София е влюбена повече в любовника си, отколкото в съпруга си, тогава има логика.
— Да — съгласи се Хънтър. — И имам чувството, че когато най-после приключим тук… колкото и дни да ни отнеме… ще знаем със сигурност.
Гарсия огледа снимките по стените.
— Затова Линда е оставила всичко тук подредено. Лесно е можела да го унищожи.