Выбрать главу

Гарсия докуцука до масата и започна да прелиства дневника за упражнения по стрелба. Колкото повече страници отгръщаше, толкова повече се намръщваше.

— Робърт, ела да видиш нещо.

— Един момент — извика Хънтър от кухнята.

— Не. — Тонът на Гарсия беше твърд. — Трябва да дойдеш да видиш това.

Хънтър взе плика и отиде.

Гарсия посочи дневника на масата.

— Пропусни първите петдесет и няколко страници — рече той. — Прочети оттам нататък и ми кажи какво мислиш.

Хънтър прелисти страниците и започна от средата, като бързо четеше цифрите и датите. Стигна до последната цифра и погледна партньора си.

— Това са внушителни резултати, Робърт.

Хънтър кимна.

— Линда се е упражнявала да стреля почти всеки ден в продължение на шест месеца.

— Точно така — съгласи се Гарсия. — Мислиш ли, че някой с такива резултати би пропуснал мишена, която се намира само на два метра, при това с трийсет-четиресет сантиметра?

— Не би пропуснала — отвърна Хънтър. — Не го е улучила нарочно.

В начина, по който Хънтър изрече думите, имаше нещо, което заинтригува Гарсия.

— Стреляла е по онзи пътник… Филип, нали? Защо? — попита Гарсия. — За ефект? За да те уплаши? — Той поклати глава. — Не се връзва.

Хънтър въздъхна.

— Линда не е стреляла по Фил за ефект. Мисля, че е променила решението си в последната секунда.

Гарсия взе стол от ъгъла. Кракът отново го заболя.

— Променила е решението си? — попита той и седна. — В това има още по-малко логика, Робърт. Да, вярно, Линда уби невинни хора, но те поне имаха някаква връзка с групата ученици, които са заснели видеозаписа с Дженисис.

Преди да слезе от самолета, Хънтър беше взел и мобилния телефон на Линда от джоба на якето ѝ. Единствените други двама, които бяха гледали видеоклипа, който Линда показа на Хънтър и Амбър в самолета, бяха Гарсия и капитан Блейк.

— Фил не е имал нищо общо с цялата история — продължи Гарсия. — Той е бил само случаен пътник, който не е извадил късмет.

Хънтър даде на партньора си плика с разпечатките, който намери в кухнята.

— Не е било така.

— Какво? — Гарсия взе плика и започна да разглежда разпечатките. Бяха повече от петдесет и всичките показваха Фил в компанията на привлекателна брюнетка. Двамата явно имаха романтична връзка. На някои снимки се държаха за ръце, а на други се целуваха.

Гарсия веднага разпозна двамата на снимките — Филип Мадокс и София Елиът.

— Мамка му!

Хънтър кимна.

— Фил има любовна връзка със София.

Гарсия пусна плика на коленете си.

— Не може да бъде.

Хънтър не каза нищо.

— Почакай. — Гарсия вдигна ръка. — Не е за вярване. Защо не си изненадан?

— Щях да бъда… ако вече не го знаех.

— Какво? — Гарсия не разбираше нищо. — Как разбра?

— В самолета, когато Фил каза на Линда, че се опитва да създаде семейство, тя го нарече „любовнико“ — обясни Хънтър. — После го направи още веднъж, когато убеждаваше всички да пийнат нещо.

Гарсия повдигна учудено вежди.

— Стори ми се странно — продължи Хънтър. — Прякорът се появи изневиделица и не се вместваше в целия сценарий. И след това, когато ѝ казах, че Лукас страда от дислексия, Фил се опита да попита нещо, но Линда не му позволи. Нещата дойдоха по местата си едва когато бяхме при медиците. Тогава отидох да говоря с Фил.

— И той си призна. — Това не беше въпрос.

— Наложи се да го притисна — кимна Хънтър. — Казах му, че така или иначе ще разберем, и той реши да си признае. Били любовници от пет месеца.

— И затова заминавал за Италия? — попита Гарсия.

— Да — потвърди Хънтър. — Лукас се връща в събота, нали помниш?

Гарсия се засмя.

— Съпругът се връща, а съпругата остава, като се преструва, че ще постои със семейството си, и бум, пристига любовникът за няколко щастливи дни.

— Нещо такова — каза Хънтър.

— Как е разбрала Линда, че Фил е в самолета?

Хънтър размаха ръка, за да посочи гарсониерата, в която се намираха.

— Мисля, че тя не е пропуснала нищо в проучванията си, Карлос.

— Смяташ ли, че Фил е бил мишената ѝ от самото начало? — попита Гарсия. — Щом Линда е открила, че София е влюбена повече в любовника си, отколкото в съпруга си, тогава има логика.

— Да — съгласи се Хънтър. — И имам чувството, че когато най-после приключим тук… колкото и дни да ни отнеме… ще знаем със сигурност.

Гарсия огледа снимките по стените.

— Затова Линда е оставила всичко тук подредено. Лесно е можела да го унищожи.