Хънтър кимна.
— Мисля, че тя все още не е знаела, че сме я разкрили, но е съзнавала, че рано или късно ще я намерим. Искала е… — Хънтър млъкна и се замисли за подходящи думи. — Искала е всички да знаят защо го е направила. — Той посочи лаптопа. — Обзалагам се, че там ще намерим копие на онзи видеозапис.
— Значи е знаела, че няма да се върне тук — отбеляза Гарсия. — Планът ѝ от самото начало е бил да отнеме и своя живот в края на кръстоносния си поход. След като осъществи отмъщението си, вече не е имало за какво да живее… Всички, които е обичала, са умрели. Ефектът на вълната. — Той поклати глава при мисълта за толкова много погубен живот.
Хънтър се обърна и погледна голяма снимка на семейство Уилямс — Линда, Дженисис, Майкъл и Джон. Седяха заедно около маса в ресторант. Четиримата се смееха, сякаш някой току-що е казал най-смешния виц на света. Всички изглеждаха много щастливи заедно.
Това беше единствената снимка в гарсониерата, която беше сложена в рамка — единствената, която беше останала на Линда от семейството ѝ.
— Мисля, че си прав, Карлос. Абсолютно прав си.
99.
Един ден по-късно — Главното управление на полицията
Линда Евънс беше изключила протокола за сигурност на лаптопа си. Нямаше парола. Веднага щом Хънтър го включи, се зареди работният плот. Съдържаше само една папка, озаглавена „Дженисис“. От три часа Хънтър бавно четеше всеки файл в нея.
— Невероятно — измърмори той и се облегна назад на стола си.
— Кое? — попита Гарсия и погледна партньора си иззад екрана на компютъра.
— Колко дръзка е била Линда Евънс.
— Защо? Какво друго откри?
— Посетила ги е всичките преди нападенията.
— Посетила ги е? — учуди се Гарсия. — Какво искаш да кажеш?
— Джанет Ланг е козметичка, нали така?
— Да.
— Линда е ходила два пъти на процедури за разкрасяване при нея — обясни Хънтър.
— Какво? Наистина ли? — Гарсия стана от стола.
Хънтър кимна и посочи екрана на лаптопа.
— И двата пъти миналия месец. Но е използвала фалшиво име.
Гарсия се приближи до бюрото на партньора си и се вгледа в екрана.
— Грейс Бауър? — прочете той.
Хънтър отново кимна и зареди нов документ на екрана.
— Миналата седмица, в сряда, три дни преди да отнеме живота на Оливър Грифит, Линда е ходила на терапевтичен сеанс при Джоузи. Разговаряли са близо един час.
— Да ме вземат мътните — изсмя се Гарсия.
— И виж това. — Хънтър зареди друг документ на екрана на лаптопа. — Купила е оръжието си, деветмилиметровият пистолет, който намерихме в гарсониерата ѝ, от магазина на Трой. Линда се упражнявала да стреля цели шест месеца в същото стрелбище, където е ходел Трой. Срещнали са се там няколко пъти.
Гарсия сякаш онемя.
Хънтър отвори друг файл.
— В началото на месеца — каза той, — „Грейс Бауър“ е посетила София Елиът в дома ѝ, за да обсъдят вероятността София да ѝ стане счетоводител. И тази среща е продължила близо един час.
— Как мислиш, защо го е направила? Защо ги е посетила?
— Линда е знаела, че ще сложи край на живота си, когато всичко свърши — обясни Хънтър. — Мисля, че е искала да види лично хората, които са причинили толкова много болка и нещастие на нея и семейството ѝ. Искала е да ги погледне в очите, да говори с тях и може би да почувства колко много обичат човека, когото ще им отнеме. Дотогава психичната ѝ нагласа вече е била напълно на психопат.
— Това е точно…
В същия момент някой почука на вратата на кабинета им и прекъсна Гарсия.
— Влез — извика той.
Вратата се отвори и на прага застана мъж на около четиресет и пет години, облечен с тъмен костюм. Гъстата му черна брада смекчаваше линията на челюстта и прикриваше скулите му.
— Детектив Хънтър? — попита той.
— Да, аз съм — отговори Хънтър.
Мъжът се приближи до бюрото му.
— Преди няколко дни поръчахте анализ на ДНК и пръстови отпечатъци от една винена чаша, помните ли?
Хънтър направи гримаса.
— О, много съжалявам. Забравих да отменя поръчката. Напоследък тук беше истинска лудница и съвсем ми излезе от главата. Човекът вече не представлява интерес за нас.
— За вас може би не — отвърна мъжът и показа на Хънтър служебната си карта. — Аз съм агент Уилсън Рийвс от отдел „Сексуални престъпления“ към Главната прокуратура на щата Калифорния. ДНК-то върху винената чаша, която вие ни дадохте, се появи като съвпадение в разследване за изнасилване и убийство, което водим от пет години. — Той сложи снимка на бюрото на Хънтър. — Сузи Блек, двайсет и две годишна, студентка от Сан Франциско.