Тя смръщи чело. Това не беше отговорът, който очакваше.
Ментор? — написа Мелиса.
Точно така. Аз образовам. Просвещавам. И всичко това е част от един голям урок, Мелиса.
И тогава Мелиса схвана. Тя си спомни, че Марк ѝ беше казал, че е гимназиален учител. Ако си спомняше правилно, той преподаваше алгебра.
Аха, разбирам, си каза Мелиса на глас и кимна. Марк сигурно беше изключил самоличността на обаждащия се, за да не може телефонът ѝ да разпознае номера му, и това беше той, вероятно все още полупиян, и се правеше на интересен или забавен, или загадъчен, или каквото там си е наумил.
Хитро, помисли си Мелиса. Но се надявам, че не се опитва да бъде забавен само за да ми поиска голи снимки.
Въпреки че се чувстваше уморена, Мелиса реши да му угоди поне още малко.
Урок, а? — написа тя. Ще ме научиш на нещо, така ли? На какво ще ме научиш?
Не след дълго телефонът иззвъня и извибрира с отговор.
Първият урок, Мелиса, ще бъде какво е страх.
Мелиса присви очи, когато видя съобщението.
Страх? — запита се тя.
Грешка на автокоректора ли е? Нещо друго ли искаше да напише Марк?
Съобщението бързо беше последвано от друго.
И после ще те науча какво е болка…
Мелиса се намръщи отново.
Веднага дойде още едно съобщение.
И когато най-после разбереш какво означават тези двете, Мелиса, ще те науча какво е смърт.
Тя отвори широко очи от изумление и отвращение, когато прочете думите на екрана на телефона си. Ако наистина беше Марк, значи имаше ужасяващо чувство за хумор.
Какво означава това, по дяволите? — написа Мелиса. Марк, ти ли си? Изобщо не е смешно. Всъщност е доста обезпокоително. Още повече по това време на нощта. Пиян си. Лягай да спиш.
Отговорът пристигна след няколко секунди.
Марк? Кой е Марк? С него ли се чукаш сега, Мелиса?
Какво? — хлъцна тя и леко отметна назад глава.
Не, не може да е Марк. Сега вече беше сигурна в това. В бара за коктейли Марк ѝ се видя мил, учтив, интелигентен и забавен човек. Тези съобщения изобщо не звучаха в неговия стил, пиян или не.
На Мелиса ѝ писна.
Виж какво, бързо написа тя. Който и да си, това беше грубо. Веднага ще блокирам номера ти.
Почакай… Съобщението дойде мигновено.
Мелиса изчака.
Трябва да знаеш нещо.
Тя се втренчи в екрана на телефона си като майка, която чака детето ѝ да се извини.
Там ли си още?
Да. Чакам. Какво трябва да знам?
Вместо думи, следващото съобщение, което получи Мелиса, съдържаше четири емоджита. Първото беше луна. Второто — кола. Третото — врата. И четвъртото — къща.
Мелиса поклати глава и повдигна рамене. Какво, по дяволите, означава това? Тя изрече думите, докато ги пишеше.
Означава, че тази нощ, Мелиса, след като се върна от малкото си соаре и препъвайки се слезе от таксито… преди около половин час… забрави да заключиш външната си врата.
Докато четеше тези думи, Мелиса почувства тръпка на страх по гърба си и очите ѝ инстинктивно се стрелнаха към вратата на спалнята.
Това някаква тъпа шега ли е? — попита я трезвата част на мозъка ѝ.
Може би.
Но дори да беше така, следващите два въпроса сериозно я разтревожиха.
Кой неин познат може да е способен на такава безвкусна шега? Никой, заключи тя.
И — най-лошото от всичко — как би могъл някой да знае, че е слязла, препъвайки се от такси, и се е прибрала в дома си преди половин час? Периодът от време беше твърде точен, за да е просто налучкване. Таксиметровият шофьор?
Не, помисли си Мелиса и бързо отхвърли идеята. Не е възможно.
Моментът, който последва, беше изпълнен с колебание, но не продължи дълго, защото беше прекъснат от още едно съобщение.
Но всичко е наред, Мелиса. Не се тревожи. Аз заключих външната ти врата.
Мелиса не знаеше какво да направи. Дали да отговори? Да блокира ли номера? Да провери ли външната врата? Да се обади ли на полицията или на някой друг? Какво?
Дзън-дзън. Ново съобщение.
Хей, погледни.
Този път съобщението беше придружено от видеоклип, дълъг осем секунди.
Мелиса се поколеба само за част от секундата и после любопитството надделя. Тя почука с пръст върху прикрепения файл и видеоклипът тръгна. Отначало се видяха ключовете за дома ѝ, които висяха на ключалката откъм вътрешната страна на входната ѝ врата. Секунда по-късно се появи ръка в ръкавица. Посегна към ключовете, превъртя ги в ключалката и после ги извади.